Кирило Методиевият контекст

на Симеоновия Златен век

^{(методическа разработка на урок по литература в Х клас)}

гл. ас. Галина Лечева

Преобладаващата част от изследователите на Кирил и Методий все още избягват да приемат, че е било възможно през IX в. да се води борба за изграждане на народностна църква. Трудно е да се повярва, че при непреодолимата традиционност на католическата църква в нейната дипломатика е бил приет принципът за богослужение и църковно юридическо строителство на говорим език.

Когато пристигат във Велика Моравия през 863 г. Константин Философ и Методий заварват там църковна организация и училища, създадени от франкското духовенство, от патриаршията на Аквилея и от мисионери на Венеция. Те са от тип, предназначен за новопокръстени народи за усвояване на азбучната догматика и основна грамотност. Привилегированото положение на носители на неизповедаемите тайни си опазват латинските духовници и то не само по отношение на славянството, но и към другите народи в Европа. Това на практика означава, че само висш латински духовник има право да тълкува, да пише, да законодателства. На масите, които не разбират латински, се е разрешавало да се молят на своя език (немски), но това се отнася само за ежедневните молитви¹.

В отговорите на папа Николай до българския княз Борис от 866г. изрично е подчертано, че не може на местен духовник да се повери тълкуването на книгите. То ще бъде упражнявано от пратеник на папата.

Големият исторически принос на Константин Философ и Методий е в идеята славянската писмена култура да бъде развита до всеобемащ обсег и като богослужение, и като мироглед и образование, и като етично и държавно законодателство. Така младата писменост на славяните бива спасена от опасността да се превърне в един от провинциалните варианти било на римската, било на византийската.

Мисълта за пълноправна славянска църква се съдържа във всички прояви на Кирило Методиевото дело. Практическите ходове по постигането на тази идея се диктуват от условията: първоначално при княз Ростислав (863-867), след това при блатенския (Панонски) княз Коцел (867г.) и окончателно в Рим (867-869г.) Тази идея е така настъпателно развивана от Кирил и Методий, че в Пространното Кирилово житие бива заложена още в квази цитата от писмото на княз Ростислав до император Михаил : ...затова, господарю, изпрати ни такъв епископ и учител.