Поемата Ралица разказва за любов и страдание, за човешките добродетели и недостатъци, за щастие и нещастие, за мъка и за силата тя да бъде преодоляна. Сюжетът е лаконичен, историята е разказана без много подробности, като авторът е наблегнал на психологичесските преживявания и на моралната сила на главната героиня Ралица.
Ралица изпъква сред съселяните си със своята воля и несломимост. Тя отказва да се поддаде на натиска на патриархалното общество и да се омъжи по сметка и избира брака по любов и щастието. След като това щастие й е отнето, тя отново не бива сломена, а продължава живота си заради свой майчински дълг и заради отговорността към погубения си любим.
Още в самото начало на поемата "Ралица" е подчертана уникалността на девойката - тя не е като останалите, не е просто част от всички. Началото на живота й е тежко - отрано останала сираче, тя е отгледана от леля си. Това е първото нещо в живота й, което я кара да стане силна, калява духа й.
Когато идва време Ралица да избере своя бъдещ съпруг, тя не позволява парите и мястото в обществото на Стоичко Влаха - "заможен и личен ерген", да я накарат да се ожени без любов. Тя сама прави избора си и избира пътя на любовта и на истинското щастие вместо този на парите и купените блага. Щастието я кара да сияе и всички в селото се радват на нейната радост - като засмяно слънце Ралица пръска лъчи, пълни с щастие и никой наоколо не може да остане равнодушен.
Но в селото някои говорят друго - "Ех, кабил ни край не е/ на хубаво да води тази хубост." и те се оказват черните пророци на това, което ще се случи ттук нататък. В поемата е вплетен мотивът за трагичната предопределеност на живота и любовта - народът смята, че пълно щастие няма и че ако нещо е прекалено хубаво, то няма да е за дълго. завръзката в поемата е срещатамежду Стоичко Влаха и Рабица при Беш-Бунар. Стоичко се опитва да я спечели със скъп армаган, но за Ралица парите нямат значение - тя слуша сърцето си, а то я тегли към Иво. След като вижда, че подаръкът няма да му спечели желаната жена, Влаха опитва със заплашителни думи: "На мене е обречено сърце ти:/ то ще е мое - или ничие!" Но силният дух на Ралица не може да бъде пречупен със заплахи. Тя се отличава от останалите в селото със своята воля - Пенчо Славейков я представя като нов тип герой, не просто част от патриархалното общество, а личност, сама вземаща решенията си и определяща живота си, без да се поддава на нечии заплахи или нареждания. Само една-единствена реплика на Ралица показва, че тя никога няма да се врече на човек, когото не обича:
-Пусни!... Сърцето силом се не взема.
Не е то пита, то не се ломи!
Стоичко, явно свикнал да получава каквото пожелае, не се примирява с нейния отказ и щастието на Иво и Ралица се превръща в негово нещастие. Той гледа изпод вежди, сърдито и неприветливо, щастливото семейство и решава да изпълни заканата си, че сърцето на Ралица няма да принадлежи на никой друг. Кулминационният момент в поемата - убийството на Иво, е описан кратко, без подробности. Името на убиеца не се споменава, но думите му недвусмислено показват кой е той. С това убийство Стоичко Влаха не намира своята радост, но открадва чуждата - почерня две жени - майката на Иво и Ралица. Майчинското сърце не успява да прежали сина и скоро и то спира да бие.
Ралица остава сама на света, една да жали за двама. Пролетта и лятото не й носят радост, слънчевите лъчи не греят така топло за нея, както преди. Въпреки всичко, героинята не се оставя мъката да я надвие. Есента й донася искрица щастие - "момчана рожба". Дългът й на майка я държи, тя няма право да се откаже от живота - заради своето дете трябва да продължи напред. Силният й дух така и не се оказва пречупен от страданието. В края на поемата моралната й сила най-много изпъква. Ралица не е само майка и съпруга, тя е истинска личност, със своите радости и страдания, със своя дух и воля - никога не се оставя животът да я понесе в неизвестна посока, а върви само в тази, която е избрала, независимо от случващото се около нея. Животът й сама не е лек, но споменът й дава сили, когато се вгледа във "ваклите очи на свойта рожба", тя сякаш вижда Иво, който й казва да не спира, да не се отказва, защото все още има на света някой, заради когото да живее - едно дете, плод на бъзсмъртната любов между двама влюбени.
Макар и с фолклорен сюжет и звучене, поемата "Ралица" съдържа много нови идеи. Отделната личност не е вече само част от патриархалното общество, а има свой живот, свое мнение и свои чувства, от които да се води. Пенчо Славейков възпява силата на волята и на несломимия човешки дух и ни показва, че животът не свършва, докато сърцето ни е още живо.