Горещо пладне

Силата на сплотените хора за добро

В разказа Горещо пладне човеколюбецът Радичков иска да каже на хората,че когато те обединят усилия в името на доброто, могат да спасят не само един човешки живот, но и да постигнат спасение за цялото човечество.

Хората спират реката, която, мъчейки се да намери дупка в преградата, се блъска в нея и след като не може да я преодолее, започва да се движи в кръг. Тя е като смок, който се навива като спирала и се готви да нападне. Но и хората упорито продължават да секат и трупат дървета, за да я преградят. Те трябва да убият тази страшна змия . Тогава и светът ще види как може да се утрепе река. Вече събудена, тя е самият гняв. Небето също е на нейна страна. То напоява със своя студен водопад изворите й в планината, но не в тях е силата на скока. Мощта му е в небето, там са неговите извори. Разказвачът призовава облаците да си идат в планината, да не се гневят, защото гневът злото на душата. Те може би се сърдят, че хората са употребили сила в борбата с реката, но какво друго им остава, след като не могат да я убедят сама да спре. Една стихия е сила и тя може да бъде спряна само със сила. Змийо, стой си в гьола! Стой си там, дете на ада!

Танковете стоят на брега с мрачни дула. Дали тези създания от езически време могат да строят нещо ?

Йордан Радичков убеждава читателите, че човечеството, обединено името на доброто, може да стане победител в яростния двубой със зле настроената природа. Авторът защитава това твърдение в лирическото отстъпление. Употребата на първо лице, множествено число е в подкрепа на изкусното му умение да приобщи читателя към случката и той да заживее с нея. Митично