Силата на любовта и откриването на ренесансовата личност в Декамерон

Зараждането на Ренесанса в Италия и хуманистическото движение водят до промяната на дотогавашния светоглед и основни ценности на човека.

За разлика от Средновековието, през Ренесанса се възвръща интересът към античността и култът към красивото тяло. Човекът, неговите ценности, емоции и желания са основна тема на творческата дейност. Еротичната наслада и плътските удоволствия вече не са забранени, а част от много ренесансови произведения. Новелистичният сборник на Джовани Бокачо Декамерон е пример за новите творчески идеали на това време.

Авторът на Декамерон се възхищава на ренесансовия човек- дързък, инициативен, разкрепостен и независим от религиозните догми и забрани и не се притеснява, че тази освободеност от християнските канони ще владее наред с егоизма и най-страшните престъпления. В произведението любовта e най-мощната сила сред мотивите на човешкото поведение. Тя е онази страст- буйна и неспокойна, която измъчва героите, преселедва ги и ги прави безсилни. Под нейно влияние те стават жестоки и коварни, но и благородни и жертвоготовни, успяват да преодолеят препятствия, непреодолими за обикновения човек. Близостта между любовта и идеалите на ренесансовия човек се среща навсякъде в творбата.

Новелистичния сборник на Бокачо е композиран посредством принципа на рамкиране, познат още от Средновековието. Творбата е изградена от две рамки, първата от които разказва за общия замисъл на автора. Тя е осъществена чрез Встъплението и Заключението. Още във въвеждащата част Бокачо насочва вниманието на аудиторията си към основния проблем на творбата- любовта, като дава себе си за пример на човек, който е преживял трепетите й, нейната изгаряща страст, водеща до безумни постъпки, благодарение на своя близък приятел. Произведението е насочено най-вече към младите влюбени дами, за които е трудно да се разсеят от терзанията за любимите си:Подобна разтуха е необходима ...на прелестните дами.

Втората рамка проследява основната случка в творбата и историите на разказвачите . Реализира се чрез мотива пир по време на чума. Събраните в крайградската вила мъже и жени простичко разказват своите истории. Мисълта за смъртта, неизбежна в дадените обстоятелства на чумна епидемия: Мнозина свършваха през деня на улицата, други пък умираха у дома си..., провокира максимална искреност в разказите на младежите. Те сякаш се наслаждават на последните мигове от живота си. Любуват се на неговите радости, говорят открито за скритите му наслаждения. Героите на новелите са личности, които доказват себе си . Те произхождат от всички обществени слоеве- граждани и селяни, търговци и занаятчии, крадци и благородници. Всички те са подвластни на любовта и греховно изкусени от нейната страст.

Именно любовта е основната движеща сила в Бокачовия сборник. Тя е дар за човека , който изпълва душата му, прави го духовно щедър и великодушен. Героите защитават правото си да обичат и това ни показва Бокачо в в сблъсъка мажду позволеното и непозволеното. Често в новелите любовта е забранена, както в ден седми новела втора невярната съпруга Перонела си намира любовник ,с който всеки ден изневерява на мъжа си. Когато един ден той се връща по-рано от работа, тя бързо скрива любовника си- Джанело в една делва. Перонела успява да залъже мъжа си, че е продала