Силата и слабостта на Ахил

Поемата Илиада разказва за събития от далечното минало като ги идеализира. Омир отразява фрагмент от последната десета година на Троянската война на фона на два свята-светът на хората и светът на боговете. Вниманието му е насочено към разкриването на нравствената същност на в|ина и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност. Централна фигура в Илиада е младият тесалийски герой Ахил, син на морската богиня Тетида и земния цар Пелей.

В Омировата поема паралелно с характеристиката на безстрашен и жесток спрямо противниците си герой, непобедим на бойното поле, Ахил е разкрит и в своята уязвимост и колебливост, представена от вътрешната му несигурност.

Ахил е типичен епически герой. Той представлява идеала на античния в|ин физическа и духовна красота и сила в хармонично единство. Пелеевият наследник и бързоног, безстрашен и богоравен. Така поетът идеализира съвършенството на в|инската култура.Ахил е носител на едни от основните © качества смелост, чувство за чест, доблест и отговорност, издържливост и безпощадност спрямо врага. Той притежава храброст, мощ, красота характеристики, типични за боговете, но не е дарен с безсмъртие. По време на сражение героят провокира страх и респект у противниците си. Предизвиква боязън дори у доблестния и храбър Хектор, символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление.

Ахил е митологичен герой, олицетворяващ военна доблест и мъжество. Освен своята физическа стихийност героят демонстрира и социалната си първичност.Той се опълчва срещу царя Агамемнон, защото е несъгласен с принципа плячката да се дели според ранга на участниците в битката. В ценностната му система колективното благо стои най-високо. Неговата безмернаярост се проявява както спрямо съперниците му на бойното поле, така и в реакцията му към Агамемнон, наранил в|инската му чест. Гневливостта му е неконтролируема. Тя придобива размери, при които Ахил нарушава дори божествения ред и човешките закони, осквернявайки тялото на мъртвия Хектор. Омир определя делото му като позорно.

Паралелно с описанието на в|инската първичност на героя, на физическото му превъзходство, на храбростта и безстрашието му, Ахиел е разкрит и в своята уязвимост и ранимост. Той разкрива своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Проличава характерът му в неговата интимна среда. На преден план се открояват несигурността и угнетяващото усещане, породени от невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон. Плачът на Ахил е външен израз на нарушената му душевна хармония. Той не се противопоставя на пратениците на Агамемнон, но е силно огорчен. Наранено е в|инското му достойнство и самочувствие. Саможертвените му усилия в сраженията не са справедливо възнаградени. В него се появява конфликтът между принадлежността на човека към общността и желанието му за самостоятелна изява. С временното си оттегляне от сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание на личния му принос за победите на ахейците.

Син на богиня и на смъртен, Ахил съчетава богонравен героизъм и човешка слабост. Чрез неговия образ Омир внушава своето послание, че гневът трябва да се смирява и насилието да се замества с човешко общуване и разбирателство.