Щрихи в поезията за деца на Иван Цанев

Димитър Костадинов

Иван Цанев с новаторска нагласа и в съдържанието, и във формата, и в цялостното изграждане на отделните книги създаде поезия за деца, част от която е вече учебникарски образец.

Още самите заглавия на повечето книги, предназначени за подрастващите, които са отпечатани до 1990 г., са обвързани с природовидимото живеене на българските деца, техните четирисезонни приключения сред природата: Дневно щурче (1975), Чухалче (1979), Седем вятърчета (1982), Трички сестрички (1985), Помничета (1986), Училище за слънчогледи. Малка лятна читанка (1986), Помничета (1986), Барабур, веселият въртокъщник (1986), Светлоструй. Лирична христоматия (1987), Питанки и чуденки (1988), Зарчета-велизарчета. Задачки и закачки (1989), Тригласо момче (1990).

Природата за този поет е винаги обвързана с четирисезонната българска характерност. Човекът (в частност малкото дете) съмишленически общува с ония природни дадености, които водят до емоционални отреагирания, размишления и изводи. Така пресъздаденото от поета не е само пейзаж или случки сред четирисезонен пейзаж, а нагласа за малкия слушател и читател да се включва активно в един живот, който има неотделима свързаност. Тази свързаност човек природа води до нравствена, естетическа и социална нагласа и внушение.

Всяко стихотворение на Иван Цанев, обвързано с природни елементи, съдържа в себе си темпорална ситуираност и за обикновения читател, и за интерпретатора-изследовател. Но изследователят с релевантна вглъбеност достига до символните значения на природата, до тяхната конкретна и общотекстова внушаемост, до приключенското във взаимовръзката между детето и природата, до опознаване на четирисезонните особености на българската природа от позицията на детските възприятия и отреагирания. Но не само от тази позиция, а и от позицията на специалиста-изследовател. Така психорецептивните му адресантни послания не винаги се припокриват с посланията на самия художествен творец. И е съвсем естествено да се достига до декодиране на символи, които отпращат адресата и до многознакови значимости между човека и природата.

Този поет е сътворил стихотворения за четирите български сезона. Дори има и творби, в които се нюансира преходът от един сезон към друг. Нас ни интересува време-пространственото можене на природата в преходите от един сезон към друг и най-вече в открояващите се като начин на живеене и художествено пресътворяване четирисезонни български природни изяви. И то във взаимовръзка с детските възприятия и отреагирания, с детските любопитства и приключения, с детските игри и стремежи към познания, с детското осмисляне на живеенето в природата и в тях самите все съмишленически видяно, чуто, усетено и трансформирано от поета с изящната словесност като дискурсова топлота, като необходима за подрастващите, за техните учители и родители добродетелна творческа и сътворческа указателност. Указателност за живеене с обич към природата, основана на опита на самия поет. За да не се забелязва стесняване на контакта дете природа, а напротив да се разширява с изживяващо гостоприемство и от двете страни през богодарственото четирисезоние на българската природа. Да се почувства от децата триединството човек игра природа (или дете игра природа) и се насочат по пътища за реално участие и самото им естествено участие в еволюцията на познанието. А това познание е вече осъществена свиша впирамиденост в творческото съзнание на поета Иван Цанев.