Що е пътепис? Съпоставка между пътепис и повест
а. Пътеписът пресъздава впечатленията на пътешественика от непознати чужди страни, които е посетил, или от малко известни кътчета на родината. Описанието има познавателен и естетически характер. В този аспект пътеписите могат да се разделят на художествени и публицистични
художествен е онзи пътепис, в който ясно се усещат оценъчната позиция на автора и моментът на естетическо съпреживяване. В такъв пътепис неусетно се извайват образи, вмъкват се описания на природата и на душевното състояние на пътешествениците. Използват се характерните за литературата похвати;
публицистичен е пътепис, който има повече опознавателни задачи, борави с клишета, а не с метафори, изтъква факти, а не образи. С една дума, такъв пътепис много по-малко разчита на въображението на автора.
б. До Чикаго и назад безспорно е художествен пътепис, защото
Алеко пресъздава естетически видяното и извайва истински художествени образи на хората, с които се среща;
с тънко чувство за хумор, с ирония и самоирония предава поведението на пътниците, хванати от морската болест, с усет на художник описва Ниагарския водопад, като гражданин и моралист преценява поведението и начина на живот на американците, техническия напредък и недостатъците на обществото;
внимателно и с мярка разкрива плюсовете и минусите на западната цивилизация, непрекъснато съпоставя Америка и Европа, Америка и България. Той знае, че пътят на цивилизацията е един, че днешна Америка е утрешна България. Затова спокойно може да се нарече разузнавач в бъдещето.
в. Повестта и пътеписът са съответно жанрове на художествения и на публицистичния стил, а разликите между тях могат да се търсят в няколко посоки
в повестта героят и сюжетът са измислени, основаващи се върху художествената условност и фикцията; в пътеписа сюжет е пътешествието, а герой е авторът две напълно реални неща;
повестта разчита на въображението, независимо че в много случаи се използват личният опит на автора и лично преживяното; пътеписът се основава върху преживяното, макар често в него дейно участие да взема въображението.
2. Пътуването с кораба
а. Физиономиите на пътниците, обхванати от морска болест, са ужасно комични. Те извършват неграциозни жестикулации, приличат на съвършено пияни хора, заемат пози на фехтувачи Ни една дама не би се съгласила да я видиш в това положение.
б. В пристанището параходът изглежда огромен, но сред огромния океан прилича на нещастна ладийка, на жив гигант в предсмъртна борба още тук се усеща философската идея, че всичко е относително, която пронизва целия пътепис
красиви са американските градове, но пред красотата на природата те бледнеят напълно;
могъщ и всесилен изглежда човекът, като се гледат неговите творения, но под огромния Бруклински мост хората приличат на микроскопични двуноги животни;
словото на пътеписеца е много живо и образно, изключително въздействащо при изображението на Ниагарския водопад и на ред други забележителности, но то като всяко човешко творение не е в състояние да пресъздаде съвършенството на природата, която е Божие творение.
в. По невероятен начин е предадена красотата на вълните, тези живи, цъфнали водни хълмове. Метафората има особен смисъл тя обединява живата и неживата природа в съвършена художествена сплав. Динамиката е предадена с множество експресивни глаголи в едно изключително дълго изречение: Те си играят, подиграват се с нашия параход, като че се престорят на минутка успокоени и параходът бърза да се възползва от тази минутка, върти стремително винта, като че гледа да се отдели, да се откъсне от тях и те на подсмив подигат го на плещите си дотолкова, щото крилата на винта почват да се въртят във въздуха, па изведнъж, като си зашушнат, като се разкикотят, озъбят се, разпенят се и като се спуснат върху парахода, прегърнат го, притиснат го, захвърлят го и хвърлят елмази нагоре; а бедният параход пъшка, пращи му целият корпус, мята се безсилен отзад-напред, отляво-надясно, оставя се на произвола им и те го мятат като треска, гонят го, надпреварват го, възсядат се, борят се, разбягват се и пак се групират и нападат задружно... Примерът е показателен. Получава се известният в литературата ефект на високата глаголна температура.
3.Крайбрежието на Ню Йорк
а. То поразява Алеко с многобройните параходи и железници, с едно трескаво, бясно вавилонско движение. На няколко места пътеписецът сравнява модерния Ню Йорк с библейския Вавилон. Налага се изводът, че дори въображението на древните хора не може да се сравни с постиженията на техническата цивилизация през деветнадесети век.
б. Откроява се колосалният Бруклински мост, обгърнат в тънка мъгла, под който хората приличат на микроскопични двуноги животни отново идеята, че всичко е относително.
в. Невежеството на митническия чиновник, който дори не е чувал името България, говори най-малко за две неща:
за американския етноцентризъм;
за порасналото ни национално самочувствие, което за съжаление се разминава с действителното място на България в цивилизования свят.