Що е литература

Има най- разнообразни опити да се дефинира литературата. Тя може да бъде определена например като писане с въображение в смисъл на измислица, плод на въображението, т.е. писане, което не е буквално вярно. Но дори и най- краткото размишление над онова, което хората обикновено включват в понятието литература, ни дава да разберем, че това определение не може да ни свърши работа.

Едно разграничение между факт и фикция (измислица) в такъв случай като че ли няма да ни отведе много далеч, не на последно място защото самото това разграничение често може да бъде доста спорно. Някои твърдят например, че противопоставянето на историческа и художествена истина, което ние правим, изобщо не може да бъде приложено към ранните исландски саги.

През късния 16-ти и ранния 17-ти век в английския език думата роман е била използвана както за истински, така и за измислени събития и дори вестникарски репортажи. Романите и репортажите по онова време не са нито строго фактологически (действителни), нито строго фиктивни (измислени).

Може би ни е нужен един съвършено различен подход. Може би литературата е литература не защото е плод на въображението или на фантазията, защото използва езика по особен начин. Според тази теория литературата е вид писане, което, по думите на руския критик Роман Якобсон, представлява организирано насилие, извършвано върху обикновената реч. Литературата преобразява и усилва обикновения език, систематично се отклонява от всекидневната реч. Ако вие се доближите до мен на aвтобусната спирка и промърморите: О ти, все още не докосната невеста на мълчанието, то тогава аз моментално разбирам, че съм в сферата на литературното.

Знам го, защото структурата, ритъмът и резонансът на вашите думи носят отвлечено значение даже в излишък или, както лингвистите биха се изразили по технологично, съществува диспропорция между знаците и онова, което те обозначават. Вашият език привлича вниманието към себе си, парадира със съществуването си, докато изречения като Не знаете ли, че шофьорите стачкуват? нямат такова въздействие.

Всъщност това е определението на литературен , предложено от руските формалисти, сред които са Виктор Шкловски, Роман Якобсон, Осип Брик, Юри Тинянов, Борис Айхенбаум и Борис Томашевски. Формалистите се появяват в Русия в годините преди болшевишката революция от 1917 г. и се развиват успешно през 20- те години, до момента, в който сталинизмът окончателно ги принуждава да замлъкнат.

Формализмът по същество представлява приложение на лингвистиката върху изучаването на литературата и тъй като въпросната лингвистика е формална по своята същност, съсредоточена повече върху структурата на езика, отколкото върху онова, което всъщност се казва, формалистите заменят анализа на литературното съдържание с изучаване на литературната форма.Съвсем без да разглежда формата като израз на съдържанието, те преобръщат взаимовръзката с главата надолу: съдържанието е само мотивация за формата, случай или удобен похват за особен вид упражняване на формата. Дон Кихот не е творба за героя със същото име героят е просто похват за свързване в едно на различни видове повествователна техника.

Формалистите започват с това, че разглеждат литературната творба като относително произволен сбор от похвати и едва по- късно разглеждат тези похвати като взаимосвързани елементи или функции вътре в цялостната текстова система.

Похватите включват звук, образност, ритъм, синтаксис, размер на стиха, рима, повествователна техника, всъщност всички съществуващи елементи на литературната форма. Онова което е специфично за литературния език, което го отличава от останалите форми на говорно общуване или речеви контакт, е че той деформира