Щитът на Ахил Огледало на древния елински бит, нравите и обичаите на древните гърци
| Литература_Други | 2009-12-02 | 187 сваляния |
Щитът на Ахил Огледало на древния елински бит, нравите и обичаите на древните гърци
Най-пълна картина на мирния живот на древните елини Омир представя в 18 песен на поемата Илиада. Светът е изобразен на щита на Ахил. На мрачното могъщество на войната, основен обект на изображение в Илиада, се противопоставят празничният облик и кипящата жизненост на мира в тази единствена сцена.
Майката на Ахил, морската богиня Тетида се качва на Олимп, за да помоли бога-ковач Хефест да направи нови доспехи на сина й, тъй като неговите са пленени от Хектор. Куцият бог влага всичко от себе си, за да сътвори шит, който да е предпазна мярка, затова чрез ритуално сътворение той му придава магическа сила. Картините, изобразени върху него ни запознават с познанията на древните гърци за света, за техния бит, начин на живот и култура.
В древногръцката митология няма бог, който създава всичко, което съществува. Светът се самосътворява от Хаоса. Този процес на възникване на света в точно определен ред е отразен последователно в изображенията на Хефест, който влиза в ролята на първотворец. Първо отлива щита огромен и плътен от пет магически пласта. После с дивно изкуство ми внизва богата украса от злато, разположена в пет концентрични кръга.
Изобрази той земята, после небето, морето
и неуморното слънце и пълноликия месец,
та и звездите безбройни, що небосвода окичват,
сложи Плеада, Хиада и Ориона могъщи
В центъра на щита Хефест поставя Земята, заобиколена от другите космически тела. В съответствие с представите на древните гърци те са кръгли и плоски. Космическите елементи съставят своеобразна рамка, която обгражда човешкия свят. Тя е вечния фон на преходното човешко битие. В пространството, между космическия кръг и Океана ковачът разполага картина, изобразяваща единство между човешкия свят и природата.
Във втория кръг куцият бог рисува два града единият в мир, а другият в обсада. Мирният бит на хората е представен чрез обредите и законите на древните гърци. Омир създава впечатление на празничност и жизнерадост. От картините усещаме идеализираните представи на автора на миналото.
Тука извеждат невяста и със запалени факли
пряко града се отправят, пеейки сватбени песни
кръшно младежи играят и посред тях се разнасят
звуци на флейти и цитри, а пред вратите крайпътни
стоят си прави жените, па им се дивят и радват.
Следва сцена на съд за кръвен откуп. Спорът се решава с участието на много хора. Крайното решение вземат съдници-старци. Те са наредени в свещен кръг със скиптър в ръка, което е символ на власт. Добива се представа за едно разслоено общество, където племенните вождове получават все по-голяма власт.
Тагове от реферата: нравит, ински, древнит, огледа, ДРЕВНИЯ











