ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА

Щитовидната жлеза (gl. thyreoidea) е най-голяма от жлезите с вътрешна секреция (вж. фиг. 308). Тя се разполага в областта на шията пред трахеята и встрани от гръкляна. Отпред и встрани жлезата е покрита от мускулите на шията. Състои се от два дяла ляв и десен, свързани посредством тънка, напречно разположена част, наречена провлак. Много често от провлака изхожда тясна част с форма на пирамида, наречена пирамиден дял, която има посока нагоре. Теглото на жлезата се колебае между 30 и 40 г, като у жените тя е по-голяма от тази на мъжете.

Щитовидната жлеза е обвита със съединителнотъканна капсула, от която излизат израстъци и разделят жлезистата тъкан на малки делчета. Делчетата са изградени от множество мехурчета, постлани отвътре с кубичен епител. Кухинките на мехурчетата са изпълнени с течност, наречена колоид, която съдържа йодни съединения и белтъчини. Около мехурчетата се разполага гъста мрежа от капиляри, кръвта на които поема отделящите се от жлезата хормони.

Хормонът на щитовидната жлеза се нарича тироксин и има важно и многообразно влияние върху организма. Неговото основно физиологично значение се състои в това, че той стимулира окислителните процеси. Намерено е, че при въвеждането само на 1 мг тироксин в организма човек изразходва допълнително още 1000 големи калории. Освен че упражнява общоусилващо влияние върху горивните процеси, тироксинът влияе и върху отделни звена от обмяната на различните хранителни вещества: той усилва разпадането на белтъка в организма и с това увеличава отделянето на азота с урината, както и на гликогена в черния дроб, в резултат на което нивото на кръвната захар се повишава. Тироксинът влияе върху растежа и развитието на младите организми, както и върху нормалното образуване на епителните образувания (нокти, косми, копита, рога). Най-сетне тироксинът влияе и върху дейността на централната и вегетативната нервна система, като повишава тяхната възбудимост, предизвиква ускоряване на сърдечната дейност, усилена дейност на потните жлези и т. н.

При премахване на щитовидната жлеза у млади животни последните изостават в растежа; рогата, копитата и космите им стават чупливи, козината им оредява, животните затлъстяват, стават апатични, телесната им температура спада под нормата и т. н. При ежедневно хранене на животните с щитовидна жлеза или при инжектиране на екстракти от щитовидна жлеза или на тироксин всички смущения изчезват. Подобни явления се наблюдават и у човека при хипофункция на щитовидната жлеза. Ако тази хипофункция се развие в млада възраст, възниква болестта кретинизъм. Това е ендемично заболяване, което се наблюдава само в определени, предимно планински райони и се свързва с недостиг на йод в храната и в питейната вода. Поради това в районите, в които е констатирано развитие на кретинизъм, на населението се продава йодирана сол, т. е. готварска сол, към която е прибавено малко количество йод. Характерно за кретинизма е силното разрастване на щитовидната жлеза, която се уголемява понякога толкова много, че в отделни случаи може да превиши човешка глава. Кретените са ниски на ръст,