Никола Вапцаров

Ще строим завод

Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

бетонни стени!

Мъже и жени,

народ,

ще строим завод

за живота!

Децата ни мрат

в отровната смрад,

без слънце,

в задушни коптори.

Светът е затвор.

Мъже и жени, народ,

ни крачка назад!

Ще строим завод

за живота!

Децата ни мрат

в задушната смрад

със жадни за слънце очи.

А ние? - Бездушно

превиваме врат

и мълчиме,

позорно мълчим.

Прокарахме мрежи

и в тях укротена тече,

да, нашата кръв

преминава

в проводните мрежи

и движи живота

а той ни помита,

влече

и ние го гледаме

с тъпа, наивна

небрежност.

Със нокти дълбахме скалите.

В гранита

тунели пробихме.

Опасахме с релси земята,

в недрата й

всичко открихме.

Антени замрежват небето,

където

в мъглите

забити

са небостъргачи,

а още нагоре в простора

стоманени

гарвани

грачат.

Другари,

да бъдем наясно -

не удрям клеймо