Ще изяде ли мишката книжката? И в миналото, а сигурно и днес, тук-там все още
има стари книги, нагризани от плъхове. Преди петдесетина години след този вьпрос
човек сигурно би помислил как да държи книжовното си богатство по-далеч от
зъбатите малки създания, Сега обаче нещата са много по-сложни. Днешните мишоци
по мазетата вече рядко си похапват от лъскавите илюстровани издания - цветните
мастила не са им по вкуса. Що се отнася до останалите мишки, те станаха съвсем
домашни, смениха зъбките си с бутони и забодоха опашни в най-близкия компютър. И
уж даже ни помагат да пишем по- бързо книжките, всъщност рядко буквите остават на хартия.Те просто се мяркат на екрана и потъват някъде в бездънната памет на твърдите дискове.

. Въпросът е за глобалните технологии. Според мен те са нож с две остриета. От една страна, чрез тях книгата вече е много по-достъпна. Времето за подготовка и печат става все по-кратко и по-кратко. Мощни компютърни програми вече са на път да заместят даже труда на преводачите. Броят на публикуваните книги в Интернет расте буквално с всяка секунда и тук може да намерим много неща от българската, испанската и изобщо от всяка една литература по света. Цели библиотеки имат своя електронен еквивалент. Дори един най- обикновен компактдиск побира десетки книги. И така нататък, все хубави неща.

Дали обаче няма да излезе вярна една стара руска поговорка - книгата е хубава, ама читателят е лош. Нека се замислим за себе си. При толкова много книги на пазара четем ли повече например от пашите родители? Колко тома книги извадихме от семейната библиотека и прекарахме с тях до късна нощ. Кога си купихме за последен път художествена литература? Или просто ще се оправдаем, че животът е такъв и не ни остава време да четем. Вината, разбира се, е наша, но вина имат и глобалните технологии. Какво да се прави - много по-лесно и бързо е да видиш "Граф

Монте Кристо" или "Клетниците" на филм, вместо да прочетеш огромните томове. Четенето предполага интелектуално усилие, много по-голямо от обикновеното гледане и слушане, И понеже стана дума за електронните книги, вярно е, че ги има, но познавате ли поне един човек, който ги е чел на екрана или е отпечатал на принтера поне една от тях? Едва ли.

За добро или лошо живеем в динамично време. И ни залива все по-голяма информация. За да я възприемам, тя трябва да бъде все по-кратка и по-систематизирана. Така и става - статиите във вестниците са все по-къси, а снимките - все по-големи. В новините по радиото за пет минути получаваме най-малко десет различни съобщения. Телевизията нерядко разчита повече на образа, отколкото на живото слово. В Интернет може да намерим всичко или нищо. Защото информацията е толкова огромна, че никак не а трудно да попаднем на десетки и стотици други сайтове, но не и на този, който ни трябва.

А къде остава книгата? Не се ли превръща тя все повече и повече в екзотично занимание на заклети интелектуалци? Страхувам се, че отговорът ще е "да", А за нас все още има време да помислим дали ще се присъединим към тях, или ща оставим да ни влече течението на предварително подготвената и смляна кратка информация. Ще вникнем ли в дълбокия свят на живото слово и на човешката душевност, или ще останем на повърхността с нашите вестници, радио, телевизия, Защото може би именно от нашето поколение зависи ще има ли бъдеще книгата е епохата на глобалните технологии,

Засега нещата са спокойни, печатниците работят с пълна пара, книжните- борси са затрупани с издания, а масите на площад "Славейков" скърцат под тежестта на хиляди томове литература. Само че успоредно с тях все по-често се мяркат и щандове със софтуер. Мисля, че тази година са повече от предишната. И както е тръгнало, ще се увеличават. Мишката се е настанила плътно до книжките и се готви сякаш да ги схруска. Ще й позволим ли? Честно казано, не зная,

45