Елеонора Георгиева Тропанкова 0636045 БФ3

Ще бъдеш в бяло Яворов

Ще бъдеш в бяло е своеобразен монолог, изповед на най-стаени надежди. Но в този монолог е заложен и един неразгърнат диалог. Още самото заглавие е обращение към един неприсъстващ в творбата събеседник, пред когото поетът изповядва себе си ще бъдеш. След това формата във второ лице ед. ч. се повтаря и в местоимението твоята родина. Диалогичните отправки бързо отпадат и стихотворението символно метафорично очертава сложния живейски път на твореца и щастливия изход сред поредица крушения. Ако съдим по цялостната поезия на Яворов, това е само мимолетен щастлив изход.

Образът на любимата се откроява с лъчисто херувимска чистота, символно синтезирана в повторението на понятието бяло, във вейка от маслина, в толкова често предпочитаното от Яворов сравнение с ангел. Тук любовта е безплътна, безтелесна. Единствената условно сетивна ремарка е ще разкрия аз прегръдка. Любовта в поезията на Яворов надхвърля сферата на обикновеното човешко изживяване. Тук тя е спасение, просветление, отвеждащо в други пространства на духа, далеч от мрачните терзания, носи преоценка за света и за самия себе си: света прогнил от зло/ не е, щом той е твоята родина. И не толкова самото любовно чувство ангажира вниманието на поета, колкот въздействието на любовта като пречистваща възродителна сила, като спасение от духовните сривове.

Яворов, крайно пристрастна и експанзивна натура, винаги е търсил една всепоглъщаща страст, в която да намери опора. В депресията му трябва спасителен остров и той го вижда в любовта. Тя е бягство от разочарованието, от нарастващото чувство на обреченост: И пак ще се обърна просветлен/ света да видя цял при ярък ден.

Яворов е поет на контрастите. Отделни контрастиращи понятия и цели стихове са често явление в творбите му: в невярата тревожна, искам мир, но от друга страна, още в следващия стих заявява: И с вяра ще разкрия аз прегрътки. Дори и в тези единични противопоставяния обаче прозира спецификата на едно светоусещане, което възприема света най-вече в неговите сблъсъци.

Любовта е убежище на един изтерзан дух, чиито психологически травми намират осезаемо образни лирически превъплъщения: веднъж ли съм се спъвал в съсипни... В херметично затворения свят на поета, егоцентрично фокусиран в Аза, в психологическите драми на разочарованието и крушението, любовта е единствен спасителен лъч. Стихотворението Ще бъдеш в бяло се откроява между най-оптимистичните творби на поета. Този монолог е лирично психологическата история на една лична участ,