ЩАСТЛИВОТО ЗАВРЪЩАНЕ - ЕДИН ПОЕТИЧЕН БЛЯН

На прощаване Христо Ботев

Стихотворението На прощаване е лирическа изповед на героя пред своята майка. Най-ярка е картината на бленуваното щастливо завръщане. Тя е израз на радостта от победата най-съкровената мечта на бунтовника.

Картината на победата силно контрастира с тази на смъртта. Тя е изпълнена с щастие и радост. В нея лирическия герой, захласнат по възможната победа, мечтае да се завърне при майка си и любимата.

Ако ли, мале, майноле,

Жив и здрав стигна до село,

Жив и здрав с байрак във ръка...

С тези думи започва най-пъстрата и жизнерадостна час от произведението на Ботев.

В тях са изразеени едновременно надеждата за завръщане и любовта му към майката. С анафората жив и здрав той внушава радостта от завръщането.

Лирическия герой е един от освободителите. Те са описани с епитетите лични и напети, които внушават силата и мъжествеността им.Носят левове златни на чело. Лъвът символизира сила, мощ и величие. Преметнали иглянки пушки на рамо, препасали саби змии на кръста, те се връщат от бойното поле с радостни викове.

Лирическият Аз подтиква народа чрез глаголите берете, късайте, плетете венци за едно триумфално посрещане. Цветята играят важна роля в картината. Те са символ на обичта и радостта на народа, на възторга и ликуването. Бръшлянът е символ на безсмъртие и вечност, а венецът на почит и възхвала на героите. Зеленият цвят е израз на надеждата и жизнеността. Героят е готов на всичко за да усети отново прегръдката на майка си. Тя е човекът, който ще го закичи с венец и китка в този светъл ден.

И тогаз с венец и китка

Ти, майко, ела при мене,

Ела ме, майко, прегърни

И в красно чело целуни...

Освен майка му, за него има още един много скъп човек либето. От неописуемата радост да зърне отново своето либе, сърцето на бунтовника тупа, играе. След кървавата битка той изгаря от нетърпение да прегърне най-милото си.

А аз ще да либе прегърна

С кървава ръка през рамо,

Да чуй то сърце юнашко,

Как тупа сърце, играе...

Картината на щастливото завръщане е израз на най-дълбоки чувства и на най-съкровени мечти на героя да се завърне като победител, да прегърне майка и любима, обкичен с цветя и венци.