Щастливеца пред Ниагара

Съчинение разсъждение

Ниагара е приказка която може да се разказва дори след края на света, защото изглежда е започнала отпреди сътворението.

Йордан Йовков

Тази приказка е сбъднатият блян на Алеко Константинов. Това е неговата мечта, неговата среща с красотата и величието на природата. Изживял щастието да се изправи пред това творение на природата, автора с вълнение описва своите първи впечатления. Пресъздава по свой неповторим начин красотата и величието на Ниагара. Прекланя се пред могъществото на природата, възхищава се от непрекъснатото движение на водата.

Осъзнава красотата на човешкия живот пред вечната природа.

Вълнението, което изпитва Алеко Константинов от предстоящата среща с Ниагарския водопад, проличава още от първите редове на неговия разказ:

Ниагара! Дай Боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз... Вълнението, което изпитва от предстоящата среща с красотата на природата, не му попречва присъщото за него чувство за хумор да опише своите чувства: ... ако в този момент се отвореха небесата и Свети Петър ме по викаше да отвори вратата на рая, аз бих му извикал: Махни се с твоя рай, остави ме да видя Ниагара!

Очакваната среща с красотата изостря сетивата му и той улавя всеки звук, всеки детайл, всяка промяна в светлините и сенките. Благодарна е неговата завист към всички, кокто ги нарича той щастливци, успели да видят неповторимата красота на Ниагара. С мислите си той неволно открива, че тази красота може да привлече хора от най-различни страни и на всяка една възраст.

Очакването от предстоящата среща Алеко Константинов отразява по неповторим свой начин глухото: бумтене на падащата вода, реката запенена и буйно устремена, отсрещният бряг Канадския с неговите разпръснати хотели, животни вили....

Засилващото се вълнение от предстоящата среща се отразява и в следващите редове на неговия разказ. Толкова живо писателят може да чуе подземното бумтене. Писателят вече тръпне очакване на предстоящата среща, когато пред него се разкрива ...водата, мътнозелена, изиграла си вече ролята, уморена, но още сапенена, отива лениво на почивка към водопада... С тези редове тои сякаш отразява своето ненадминато очакване.

Ето го! Само тези думи са достатъчни, за да съберат и отразят цялото величие и цялата красота на Ниагарския водопад.