СОФОКЪЛ - АНТИГОНА

ЩАСТИЕТО - ПЛОД НА ЧОВЕШКИТЕ ДЕЛА

Трагедията на Едип цар резонира в личната съдба на неговите потомци. Греховен плод от брака му с Йокаста (майка и съпруга на Едип) са синовете - Полиник и Етеокьл, и дъщерите - Антигона и Исмена. Те са предопределени, според дребния мит, да понесат нови страдания и човешки нещастия, но да изкупят вината на родителите си. Трагичната ирония на съдбата преследва и наследниците на Едип.

Проблемът за родовата вина тематично обвързва трагедията Антигона с Тиванския митологичен цикъл. Така драматургът остава верен на митологичния сюжет, но има творческа свобода да представи своя интерпретация на проблема за човека и неговата лична съдба. Според Софокъл, той заслужава по-голямо внимание. Наследената вина на съгрешилите предци обременява човешкото съзнание, но не тя е причина за личното нещастие на главната героиня Антигона. Срещу трагичните обстоятелства на живота се изправя човешкият характер. Той определя пътя към личната трагедия на героинята. Готова да отдаде нужната почит към мъртвия си брат Полиник, обявен за враг на родната Тива и лишен от погребален ритуал със заповед на владетеля Креон (родственик на Едиповите наследници), тя избира своята нещастна съдба. Антигона не търси съвет и помощ от никого, не се уповава и на божествена подкрепа, а самостоятелно взема решение. Тя е водена от човешкото в себе си и се подчинява на неговата нравственост. Това е най-достойният избор за