Школа за соц. Системи

В школата на социалните системи, соц. орг. се разглежда като комплексна система. Тази система е съставена от подсистеми;индивид, групи, статуси роли фрмални и неформални структори. Между всички тези групи съществуват определени връзки и взаимоотношения . сложноста на структората извежда на преден план необходимодтта от изследване на взаимоотношенията на подсистемите. Едно от понятията в тази школа е понятието връзка. То се разглежда като съвкупност от три свързващи процеса:

- - комуникация

- - равновесие

- - вземане на решения.

1. комуникацията се представя като метод чрез който се предизвикват действия в различни части на системата.

2. равновесието се разглежда като механизъм за стабилизиране на организационата цел и нейното адаптиране към променящите се условия.

3. вземане на решение се смята за изключително важно средство за регулиране и раководство. В съответствие за това и самата организация се разглежда като инструмент за вземане на решения като главен действащ фактор е целта. Според представителите на структорно- функционалното направление социалните системи се разполагат на 4 равнища:

- - първично(техническо)

- - институционално, решават се въпроси от обществен характер;

- - управленско регулиране на роцесите;

- - социално- съсредоточено в политическите сфери;

Друга важна черта характерна за школата на социалните системи са четрите императива, които осиуряват равновесие на системите. Според Парсане те са следните:

- - функция за постигане на целите;

- - адаптация на системата спрямо външната среда

- - интеграция на всички компоненти на системата;

- -регулиране на скритите направления на системата. Един от първите най- ярки представители на школата (ШСС) Челтър Бърнард. Той спада към категорията на практи-ти ръководители. Основните трудове на Бърнард са Функции на ръководството- 1936; Организация и упавление- 1948. той определя организацията като системи от съзнателно координирани дейности на двама или повече индивиди като акцентира върху членството на човека и върху нейното функциониране. Той отделя голямо внимание на фрмалните и неформалните организации. Спорез него формалните орг. е характерно, че при тях координацията се постига осредством подчиняването на отделни части на организацията на централната власт. Другият тип орг. според Бърнард е така наречената от него литеролна орг. Кординацията се постига с помоща на спогодби. Той смята, че неформалната съществува преди формалната. Други въроси кито той засяга се за мотивацията, различава 4 вида:

- - маериални подбуди;

- - лична нематериална възможност;

- - желани физически условия на работа;

- - духовни подбуди;