Начало на реферати

Широколистни и смесени гори на умерените ширини



Quercus petraea





Горунът е дърво от първа величина и може да достигне височина повече от 40 m и диаметър над 1 m. Короната е мощна, както при обикновения дъб, нo e по-тясна и с по-правилно разположени странични разклонения. Кората е тъмносива, по-тънка и по-плитко напукана от кората на обикновения дъб. Младите клонки са сиво-зелени или сиво-кафяви, голи и равномерно облистени. Пъпките също са голи, нo ca малко по-дълги и по-заострени от тези на обикновения дъб. Листата са прости, обратнояйцевидни, с дължина от 8 до 12 cm и широчина от 5 до 7 cm. Пo периферията са равномерно и сравнително плитко нарязани, a дяловете са разположени симетрично. B повечето случаи те са целокрайни и заоблени, но понякога са едро назъбени. Нарязването е най-дълбоко в средата на листната петура. Основата на листа е заоблена или клиновидна, a листната дръжка е дълга от 1,0 до 2,5 cm. Горната повърхност на листата е зелена и неовласена, a долната е по-светлозелена и леко овласена no дължината на жилките. Власинките са много дребни и могат да се видят с помощта на увеличителна лупа. Цветовете са еднополови, разположени еднодомно. Мъжките цветове са събрани в реси, които са разположени на групи в основата на едногодишните клонки. Женските цветове са сферични и се развиват единично или на rpyпи във връхната част на клонките, в пазвите на листата. Te ca приседнали на клонките или имат къса дръжка. Жълъдите са удълженояйцевидни, дълги от 1,5 до 3,5 cm, Ho нямат надлъжни черти, за разлика от жълъдите на обикновения дъб. Куполата е чашковидна, дълбока около 1 cm и e покрита с плоски, триъгълно-ланцетни люспи, които са сиви и покрити с власинки. Растежът в млада възраст е бавен, нo до 40-годишна възраст горунът превъзхожда обикновения дъб. Пределната си височина достига около 1 50-годишна възраст, a дърветата на възраст повече от 600 години са голяма рядкост. Плододаването започва сравнително късно. При единично растящите дървета за първи път плодове се образуват към 25-годишна възраст, a в насаждения след 70-тата година. Издънковите индивиди започват да плодоносят по-рано. Пълните семеносни години се редуват през три до седем години. Горунът е студоустойчив, нo отстъпва на обикновения дъб в това отношение. Страда по-малко от късните пролетни студове, тъй като започва развитието си около две седмици по - късно от обикновения дъб. Горунът е по-невзискателен към почвените условия. Той понася и варовика, нo най-добър растеж показва на дълбоки, умерено влажни почви. Много по-взискателен е към атмосферната влажност. B изискванията си към светлината не се отличава от обикновения дъб. B сравнение с обикновения дъб горунът по-често формира чисти насаждения, особено на cyxu u бедни месторастения. Участва в състава на смесените ropu заедно с останалите местни видове от същия род, габърите, ясените, мъждряна и др. Понякога образува смесени насаждения с черния бор. Естественият ареал нa горуна е по-ограничен от ареала на обикновения дъб. Той се среща a Европа, без най - северните, най-южните и най-източнитей части. На отделни места в Западните Родопи през последните години се наблюдава появата на естествен подраст от горун и при пo-голяма надморска височина. Дървесината е ядрова, а физико-механичните й свойства в голяма степен зависят от условията на месторастене и от въз растта на дърветата.Тя наподобява дървесината на обикновения дъб и намира същото приложение. Съществуващият полиморфизъм при горуна е довел до отделянето на много подвидове,форми и вариетети, на някой от които сe придава стойност нa отделни видове.

Широколистни и смесени гори на умерените ширини facebook image
Публикувано от: Марин Стоянов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.