Шибил Йордан Йовков

Трансформиращ преразказ от името на неутрален разказвач

Шибил, страшният хайдутин, търсен от заптиета и кърсердари, слиза от планината, за да се предаде.Тази вест ще се разчуе из цялото село, но това малко го интерисува.Той си мисли как преди месец-два в планината е видял жени.Не е по правилата на хайдутите да се задяват жени и в сърцето на един хайдутин няма място за жена. Но Шибил е потъпкал толкова правила, че вече не иска да знае, кое е по правилата и кое не. Помни как в планита среща група жени. Тръгва към тях, след него тръгват и хайдутите, със усмивки на огладнели вълци.Жените се задават от към полето,но в мига, в който виждат хайдутите, се разбягват и започват да плачат.Хайдутите дори не им обръщат внимание, защото тяхния интерес е насочен към една жена, която сама остава права и гледа Шибил право във очите.Тази жена е облечена в коприна, има елече от ален атлаз и на гърдите си носи броеници от алтъни и махмудии. Шибил се зачудва за къде може да е тръгнала сама жена и кой е този баща, който я е пуснал в прланината.Той пристъпва към нея, но тя продължава да го гледа в очите.Чува се глас ,който извиква, нейния глас.Тя пита : какви са те и какво искат от сами жени? При тези думи хайдутите протягат ръце към нея, но Шибил махва с ръка и ги спира.Той се изправя в целия си ръст пред жената и я измерва с поглед. Очите му заблестяват и го избива на смях, но преди него вече е започнала да се смее тя. Лицето й светва и Шибил я заглежда.Как е станало всичко това той не знае , но и не иска.След малко й казва, че знае името й- Рада и е дъщеря на Велико кехая.Шибил пита защо баща й е пуснал такава мома, пременена с тези накити, знае ли че хайдутите ще й ги вземат?Девойката се усмихва и отговаря, че тези накити са й малко, по-добре той да й даде още.След това Рада весело казва на хайдутина ,че ръкава му е скъсан, а тя ще му го зашие.Той вижда продупчения си ръкав, вдига глава и улавя с поглед момата , хванала игла и конец в уста , готова да зашие скъсаното.Рада му предлага да сложи в устата си нещо , защото иначе ще му зашие и ума.Тя все така се усмихва и му казва да си намери жена , която да се грижи за него да го пере и шие, за да не ходи така окъсан.Шибил отвръща ,че няма жена , която да иска хайдутин като него и предлага на нея да го вземе. Рада през смях отвръща,че не иска хайдутин за мъж, а той се намръщва.Тя вижда,че жените около нея я поглеждат жално в очите, защото се страхуват.Тя се поправя и с усмивка му казва ,че ще направи компромис и ще го вземе, но преди това , той трябва да поиска разрешение от Мурад бей. Шибил изпраща жените чак долу ,където пътя илиза на полето.

Когато се връща горе, при дружината си , над хайдутите прелита гарван- лоша поличба за тях.Шибил сякаш не вижда , но неговите другари изтръпват от страх , отделят се настрани и шушукат тревожно.

Сега е пролет и гората леко се е разезеленила. Навсякъде мирише на люляк.По пътя към своето убежище хайдутите срещат керван с търговци.Когато ги виждат търговците уплашено мислят как хайдутите ще ги ограбят и те ще загубят стоката си.Шибил не напада кервана, той им казва да пратят много здраве на Рада и Велико кехая от него.И ги пуща де си вървят.Хайдутите вече не гледат Шибил, нито му говорят.Когато се прибират в убежището си, войводата ляга да спи , но другарите му са неспокойни.Струва им се,че са проследени и ще ги заловят.Когато Шибил притихва ,те мълчаливо напускат лагера и бягат от него , сякаш е чумав.