Йордан Йовков Шибил

Сборникът Старопланински легенди отпраща читателя в далечните времена от кърджалийските размирици до Априлското въстание. Разказите съдържат покъртителни сцени както на народните страдания, така и на народния героизъм в епохата на Българското възраждане. В тях се сплитат в единство картини от селския бит и от света на легендите. Във всички разкази Балканът има важно смислово и емоционално присъствие. Той не е просто място на действието, а е образ символ на народната съдба, който емблематично доизгражда формираната от сюжета представа за българския национален характер и за българската чувствителност. Най-забележителното в сборника обаче са изваяните в романтичен план герои мъжествени, сурови, хора на действието, красиви, със силни характери, целенасочени, но същевременно и личности, които мислят самостоятелно, поддават се на обзелите ги чувства и страсти, личности, при които се извършва нравствен прелом, изцяло променящ живота им.

Шибил, героят от едноименния разказ е именно такава личност. Историческото време е подсказано не натрапчиво чрез споменаването на имена на селища и местности, които очертават събития, свързани със смутните разбойнически набези по българските земи тогава, когато централната османска власт бавно, но сигурно отслабва. Йовков е използвал като източници народната песен за българката Дженда от село Градец и разказите за градешкия циганин и разбойник Шебиоглу Мустафа. Този разбойник е върлувал в Сливенския балкан през втората половина на 19 век. Каймакаминът Ессеид Али Риза иска сурово наказание за него заради разбойническите му нападения над мирното население. По заповед на русенския валия Мустафа бил убит при предварително устроена засада край бейската воденица в село Градец. Той бил излъган, че там ще го чака пратеник. Дженда го убеждава да не ходи на срещата, но Мустафа е непреклонен. Шибил тръгнал със свой другар турчин, подкупен от властите. Когато стигнали до уговореното място, залегналите в засада заптиета стреляли и убили разбойника. След това отрязали главата му и я изпратили на русенския валия.

Йовков променя някои от историческите факти, които не отговарят на естетическата му концепция. От фактологията той запазва името на разбойника, родното му село, престъпната му дейност, района на разбойническите му набези, убийството от засада. От тук нататък писателят използва художествената измислица и своето удивително въображение.

Шибил е главатар на дружина, която безмилостно ограбва кервани на богати българи и турци. Разказът има легендарно-песенна основа, която личи от разгърнатия сюжет, и се загатва в песента за Радка и Мустафа, откъс от която е и мотото на произведението. Тази основа се подсилва от специфични за народната песен и легендата изразни средства постоянни епитети и сравнения / Шибил, страшен хайдутин, корав се стори на Шибиля камъка, на който вечер слагаше главата си /. В същото време авторът се придържа към историческата достоверност, успявайки да предаде правдиво типичните за онова време събития. Шибил е водач на малка чета, която напада из засада. Негово убежище са Сините камъни в Източния Балкан, той е човек извън закона, погазил обичайните норми на общоприетия човешки морал, ръководен в своите действия изключително от желанието да ограбва, да придобива, опирайки се на грубата сила. Това е изборът на човек, който не иска и не прави усилия да се съобразява с околните, именно този личен избор го характеризира като личност, рязко отличаваща се от другите. В хода на повествованието обаче още по-ярко изпъква