Шестоднев-книга за вечните въпроси

Шестоднев от Йоан Екзарх е своебразна енциклопедия за средновековния човек.В славянските литератури това е единственото компилативно съчинение,изцяло посветено на сътворениео на света и неговото устройство.Йоан Екзарх представя създаването на неживата материя и появата на растенията и животните.Описва подробно частите на човешкото тяло,говори за звездите,за реките и моретата,за слънчевата светлина и ветроветв,представя различните видове създания,прородните явления,дори за пръв път в българската културатои дава сведения за зодийте,почерпани от съчиненията на византииските писатели Йоан Дамаскин и Василий Велики. С това свое произведение Йоан Екзарх отговаря на вечните въпроси,които вълнуват човека:Как е създадеб светът?Как са се появили звездите и планетите?Какво представляват небесните тела?Как са произлезли расенията и птиците?Защо са различни?Как се е появил човекът?Каква е неговата роля?

Отгoвoрите,които Йоан Екзарх,са изцяло в духа на средновековното мислене.Според християнските представи Бог е единствен създател на света.Тъи като всичко е дело на единния промисъл,всички негови елементи с в хармония.За разлика от човека Бог твори от само себе си,само чрез волята си,без да се нуждае-както отбелязва Йоан Екзарх-от сечива или материал,защото в него е въплътен основният творчески принцип:Това,което за занаятчията са предметите и инструментите...-за Бога това е волята.Следвайки общоприетотохристиянско схващане,Йоан Екзарх внушава идеята,че тъкмо способността да твори от нищото,да създаде субстанцията,е основната разлика между Бога и човека,които твори,като заема материал от Божието творение.

Задачата на Шестоднев е да разтълкува библейския разказ,да изясни и осмисли юдейско-християнския наратив(разказ)за сътворението на света и човека.Разказът от първа глава на книгата Битие е пестелив и кратък,затова множество средновековни писатели се наемат да тълкуват по-подробно казаното в нея,превръщайки по този начин библейския космогоничен мит в християнска философия.В този смисъл творбата Шестоднев на Йоан Екзарх утвърждава християнския възглед за света в българската култура.Тя оформя представите за устройството и пораждането на всичко,което е заобикаляло средновековния човек.Трябва веднага да кажем ,че Шестоднев не е написан за обикновения човек,тои е предназначен за образования кръг на Симеон,както и за новосъздаващото се българско духовенство.

Следваики библейския разказ,Йоан Екзарх поделя творбата си на шест философски беседи(слова) и го снабдява с пространно въведение(пролог),посветено на Симеон.Тук авторът прави разграничение между начина ,по които твори Бог(сам и само чрез волята си),и начина,по които твори човекът(като заема материал и образец от Божието творение и във взаимопомощ с другите хора).Накратко и с присъщата за средновековния писател скромност Йоан Екзарх изяснява метода на своята работа-той посочва,че неговият Шестоднев не е изцяло оригинална творба,а компилация,при която тои е използвал трудовете на средновековните византийски мислители.Можем да уочним-това са Йоан Филопон,Йоан Златоуст,Севериан Гавалски и най-вече Шестоднев на Василий Велики.

В първото слово Йоан Екзарх разяснява как светлината е отделена от изначалния мрак и как Бог сътворява материята от нищото,а след това изгражда земята и небето.Подобно на всички докоперникови представи за света,Земята е преставена като