Дервишово

семе

Преди да

се родя

Скрити вопли

Тихия пролетен дъжд

Потомка

Зимни вечери

Дамата с рентгеновите очи

1.Писателят

Авторът е случайният събеседник, пред когото Рамадан прави своята изповед.В този разказ няма теза.Авторът не може да бъде нищо друго, освен доброжелателен и съчустващ посредник.

Писателят не идеялизира селските нарави, а показва отрицателните страни във тях.Без да ги отрича напълно, без да заклеймява и съди, той се надсмива над консерватизма, глупостта и алчността в човешките отношения.

Лирическият аз , който се слива със поета изживява романтично нежно своята мечта по спокойствието и хармонията в родния дом, красиво светещи в детските му спомени.

Романтикът Лилиев благоговее пред природата, хармонична и безгрешна като собствената му душа.Символистът търси убежище от терзанията си в стилизирания декор на безплътни видения.

Елисавета Багряна внася женската чувствителност и бунтарство срещу традиции и възгледи, които поставят жената на второстепенна спрямо мъжа .

Смирненски Гради своите стихове преди всичко чрез остро конликтни ситуации.Поетът убедително да представи един свят на насилието , на жалките човешки съществувания, обречени на глада и самотата.

В разказа Дамата с ренгеновите очи писателят изследва и изобличава лишеното от духовност човешко съществуване.За тази цел той използва науката като проявител на негтивните тенденции.

2.Епохата

В разказа Хайтов пресъздава моменти от живота на помашкото население в Родопите през 50-те години на 20-ти век време на динамични обществени проблеми,на върховни изпитания пред личността.

Българското село през периода между двете световни войни- авторът разкрива патриархалния ред драматизма на селската участ, мизерията, нищетата и бездуховността на делника на селянина.

Стиотворението на Димчо Дебелянов Скрити вопли е от епохата на символизма.

Стихотворението е от епохата на импресионизма и символизма.

Стихотворението представя две различни епохи на прабабата и на потомката.

Епохата след първата световна война, всичко е в разруха, отчаяние, скръб, болести и мизерия.Това обяснява осовното чувство в творбата.

---------------------------------------------------------------------------------------

3.Заглавието

Заглавието Дервишово семе насочва към прастария проблем за биологичното предназначение на човека да създаде поколение, който става и родов закон.

Заглавието "Скрити вопли" определя реално-

то душевно състояние на лирическия герой-

елегична носталгия по бащината къща и свя-

тото майчино присъствие в нея.

Заглавието Скрити вопли определя реалното душевно състояние на лирическия герой-елегична носталгия по бащината къща и святото майчино присъствие в нея.

Заглавието Тихия пролетен дъжд представя символично отминаващата любов.

Заглавието Потомка поставя основния проблем на творбата-потомството като наследяване на устойчиви родови черти.

Заглавието Зимни вечери символизират преобърнатия свят на града, който губи своите реални очертания и е създадена атмосфера на пустота, мрак и призрачност

Заглавието на разказа на Светослав Минков иронизира хората от хайлайфа чрез фантастичната наука.

4.Жанрови особености

В Дервишово семе се разкрива случка от живота на главния герой.Не е дадена предистория на събитието и послесловие.Чрез аз формата се въвежда читателя във сблъсъците между героите и техните ценностни системи и го предизвиква да размишлява върху тях.

Разказвачът в повестта непрекъснато скача напред-назад във времето, съизервайки постъпките на своите герои с постъпките на хората от своетомодерно време.

Стихотворението е изградено върху дълбоката скръб, печал, носталгия по родния дом и детството и осъзнатата невъзможност на завръщането го харектеризират като елегия.

Стихотворението Тихия пролетен дъжд се отличава със своята изобразителност-точност, яркост на описанията, силно емоционално въздействие, стегнатост.Това го определя като импресионистична миниатюра.

Изказът в стихотворението е изграден върху аз-формата .Тази форма е особено ефектна, защото създава внушението за пряко, непосредствено споделяне на преживявания и чуства.

Христо смирненски е избрал цикъла като жанр,с

който много добре описва това,което го вълнува. Като

"разказ" в стиховторна форма той броди из местата на

страданието

Дамта с ренгеновите очи е типичен сатиричен разказ.Сразлични повествователни средства е внуено определено отношение към героинята и към ценностите, управляващи нейното поведение.

5.Тема

Персоналната драма на дилемата между отмъщението и любовта.

Преобърнатия космос на патриархалните нравствени ценности.

Носталгията по топлия свят на дома.

Природата като израз на душевно състояние.

Силата на родовата кръв и на личната воля

Съпричастието към онеправданите и отхвърлените и социялните контрасти в обществото.

Осмяната глупост

6.Основна идея

Любовта няма отношение към рода

Авторът усмива светът на патриархалните нраствени ценности преди да се роди.

Болката и носталгията по миналото, по бащината къща.

Любовта се заражда лесно, но понякога е кратка като пролетния дъжд.

Авторът иска да ни покаже, че родът е ценност, верността към него е важен белег на човешката нраственост.

Освен стараданието поетът иска да ни покаже и така важните измерения на човешкото състрадание.

Като иронизира героите си Светослав Минков иска да изтъкне тяхните лоши качества-алчност и наивност и да ни покаже какви не трябва да сме.

7.Нравствен проблем

Изборът между любовта и родовите повели.Сблъсъкът между различните нраствени закони, отмъщението и любовта, личността и рода.

Сблъсъкът на патриархалните ценности и новто мнение на автора.

Спомените, копнежите и бляновете на главния герой и невъзможността му да се върне в родния дом.

Дори и една капка пролетен дъжд може да породи истинска и красива любов.Любовта започнала през прохлдните пролетни дни не страстна и изгаряща, но завършва така бързо както и е започнала...

??

Необходимостта от братството като път към спасението и като гарант за равнопоставеността на хората пред живота.

В разказа Дамата с ренгеновите очиса поставени проблемите за стойността на живота и липсата на човешка индивидуалност.

8.Конфликт

Основния конфликт в разказа е конфликтът между ценностите на патриархалното общество и ценностите на съвременния свят.

В повестта няма вътрешни конфликти.Конфликтът е външен- между различните погледи към изобразения свят.Ироничният свят е свят на разколебаните ценности, на съмнението и развенчаването.

Сблъсъкът между две различни житейски състояния, между две различни ценностни системи.

??

??

Основния конфликт е между паратекста и съдържанието.

??

9.Герои

Главният герой на разказа е от средата на българомохамеданите, но въпросите за верската принадлежност не са в параметрите на авторовия творчески замисъл.

Лирическият аз усмива ироничният свят на разколебаните цвнности, на съмнението и развенчаването.

В стихотворението присъстват два силни два образа родното място и широкият враждебен свят.

В това произведение лирическия герой се наслаждава на природната красота.

Потомката и бабта ,които имат силна родствена връзка.

Героите са социално онеправдани, изпитват трудностите на живота.Човешките им ценности са подложени на изпитани.Отхвърлени те живеят в свят обречен на забрава.

Както е типично за сатиричното изображение, авторът заема изцяло негативна позиция спрямо своя герой.Тук няма съчуствие или симпатия, а героя разказвач извежда пряко изобличителните акценти.

10.Сюжет и фабула

Сюжетът не е фабулизиран настоящето обхваща миналото в рамка, за да го преосмисли.

========================================

============================================

=========================================

============================================

Фабулата е срещата с отчаянието, страданието и смъртта.А сюжета е зимните картини на страданието.

=======================================

11.Композиция

Разказът е изграден във вътрешна форма на изповед, но формални белези на изповедта липсват.

??

В стихотворението имаме два почти строфично подредени стихови отрязъка и двустишие, което завършва стихотворението.Между тези три части се разиграва цялата драма.

Основния композиционен похват, чрез който се изгражда произведението е повторението.

Първите две строфи са на принципа на антитезата-познаване-непознаване.Във втората строфа

Смирненски е описал човешкото страдание в 5 картини. Те дават пълна представа за живота и нещастието на хората отхвърлени от обществото.

Първите две строфи са на принципа на антитезата - разпознаване - себеразпоз наване.Във втората строфа е съпоставено древното и актуалното, но колектив-

ното и индивидуалното.Чрез преданието лирическата героиня разказва собстве ната си история,разкрива съкровените си пристрастия