У1. Шекспировата трагедия Хамлет е художествено възприятие за човешката всъщност в разглобеното време/в духа на ренесансовия хуманизъм. За Хамлет светът се измерва с доброто в човешката душа, с чистотата на нравите и високия морал.

У2. Ренесансът е период на развитие и на усъвършенстване на човека. През тази епоха се засилва интереса на хората към науките и всичко ново. Те започват да си задават въпроси, които до този момент не са ги вълнували и често пъти без отговор.

Хамлет е хуманист в ренесансовия смисъл на думата, утвърден по времето на Шекспир от няколко поколения творци и мислители.

Когато разсъждава за Дания, героят метафорично я определя, като затвор, както е затвор и целия свят, и то образцов, с безброй килии, клетки, ями. Не случайно той загрижено подхвърля репликата: Има нещо гнило в Дания при пристигането си от Витенберг (Герм.), където е студент. Това се оказва и горчива истина с неподозирано дълбок смисъл. Неговата представа за света се срива с непосредствената реалност в Елсинор.

Ако Хамлет беше само средновековен принц, изпълнението на синовния и д-ния дълг не би представил пред него сериозни проблеми, а би се изчерпало с наказанието на престъпника. Героят на Шекспир, принуден да живее в несъвършен свят осъзнава, че именно на него се пада тежката задача да се бори с/у силите на злото. Това негово убеждение се съдържа в думите му в началото на трагедията, след срещата му с Призрака на покойния крал Хамлет: 1д 5сц. стр.60

Шекспировият герой приема предизвикателството на века, указал се хаотично разглобен. Хамлет осъзнава ясно че са необходими изключителни усилия и морална устойчивост, за да започне борбата със своите противници. Въпреки че има възможност да избира да се помири със злото или да се опълчи с/у море от мъки, датския принц не се отказва от стремежа си да промени света на злото и да накара поне част от хората докоснали се до това зло, да се осъзнаят и да се променят.

Неговата задача е да накаже собствения си чичо Клавдий, който убива по нелеп начин брат си. За да изпълни своята мисия, Хамлет приема ролята на шут и душевно болен човек. Няма съмнение, че лудостта на героя е съществен елемент в неговия план за изобличаване и наказване на престъпника. Приемайки съответната роля и образ той намира начин да огласи истината и да изрече онова, което никой не смее да назове. Под маската на лудостта, героят може да надникне в същноста на враговете си, без да ги допуска до своята истинска същност. Самия Хамлет дава ключ за разбиране на лудостта си, заявявайки пред другарите си от детинство Розенгранц и Гилденстерн: Аз сам побъркан само при северо - западен вятър, но щом духа от към юг, различаван сокол от сойка.

Това е трагедията на възвишения и честен човек, които воюва сам с/у злото, възправило с/у него предателството, коварството и подлостта. Именно с човешкото си благородство и възвишените си мисли, с непримиримостта си спрямо лицемерието и злото, с високата си взискателност към моралния облик на човека Хамлет и днес продължава да предизвиква симпатиите на милиони зрители и читатели. Хуманистичният заряд на образа му е в това, че в една тъмна епоха на подлост и жестокост той воюва за съхраняване на човешкото у човека. При това Хамлет е идеален герой, жив човек със свои слабости и достойнства, но главно и това допада най много на съвременния читател мислеща натура, която изстрадва трънливия път към истината и прогреса и е готов да заплати за това с живота си.

Хамлет е един от най - ярките модели на ренесансова личност. В своите търсения, питания и стремления той гледа да даде повече на света, отколкото да вземе. Порадитова героят се запомня не толкова със своите д-вия, колкото със своите размисли и прозрения за човешката същност и живота. Те са вечни дилеми, не решени нито от човека, нито от времето.