Джек Лондон

Шегобийците от Ню Тибън

I

- Почти ме е страх да ви заведа на Ню Гибън - каза Дейвид Грийф. - Едва когато

вие и англичаните ми дадохте свобода на действие и оставихте острова на мира,

успяхме да постигнем някакви резултати.

Валенщайн, германският правителствен комисар от Бугенвил, си наля уиски със сода

и се усмихна.

- Ние ви сваляме шапка, господин Грийф - заговори той на безупречен английски. -

Това, което сте направили на този дяволски остров, е цяло чудо. И ние ще

продължим да не се месим. Той си е дяволски остров, а старият Кохо е

най-големият главен дявол от всичките тях. Никога нямаше да можем да го накараме

да се подчини. Той е лъжец и не е глупав. Той е чернокож Наполеон, Талейран,

който събира човешки глави и яде човешко месо. Спомням си, преди шест години,

когато отидох там с английски кръстосвач. Черните бяха офейкали в гъсталаците,

разбира се. Но намерихме неколцина, които не могли да избягат. Една от тях беше

последната му жена. Бяха я обесили за едната ръка на припек за две денонощия.

Ние я свалихме, но въпреки това тя умря. А приковани с колове в течаща вода

намерихме три други жени. Всичките им кости бяха строшени, а ставите смазани.

Смята се, че такава подготовка ги прави крехки за ядене. Бяха още живи.

Жизнеспособността им е изумителна. Една от тях, най-старата, изтрая почти десет

дена. Да, това бе образец на предпочитаните от Кохо ястия. Нищо чудно, че е див

ззяр. Как изобщо сте го укротили, за нас остава неразрешима загадка.

- Не бих го нарекъл точно укротен - отговори Грийф. - Макар и да идва от време

на време мирничък и послушен.

- Това е повече, отколкото ние постигнахме с нашите кръстосвачи. Нито германците

са го виждали някога, нито пък англичаните. Вие сте първият.

Не, пръв е бил Мактавиш - възрази Грийф.

- А, да, спомням си го: дребничкият, съсухрен шотландец. - Валенщайн отпи от

уискито си. - Наричат го "Умиротворителят", нали?

Грийф кимна.

- И разправят, че заплатата, която получава от вас, е по-голяма от моята или на

английския комисар, а?

- Боя се, че е така - призна Грийф. - И без да се обиждате, наистина я

заслужава. Той обикновено остава там, където има метеж. Той е магьосник. Той е

този, който закрепи позициите ми на Ню Гибън. Сега е на Малаита, разработва за

мен плантация.