Чудомир

Шегата на бай Андрея

Кухня в квартирата на данъчния чиновник Андрея Стабилитетов. Отляво -

миндер, на който плете чорап тъща му. До него - готварска печка. До нея

- жена му, а под печката - черен котарак с опърлен гръб. Две деца на

пода ядат попара. Тишина. Обяд е.

Изведнъж вратата се хлопва нервно, бай Андрея се втурва запъхтян и

разтревожен, заключва вратата, спуща пердето на прозореца откъм улицата

и се тръшва на миндера. Тъща му изпуща бримка от чорапа, а жена му -

лъжицата.

- Какво ти е бре, човек, какво се е случило?

- Ссст! Тихо! Сами ли сте в къщи? Няма ли чужди хора у дома?

- Е, боже, не виждаш ли, че сме самички? Мама, децата и аз. Е, казвай

де, казвай какво има, че ще ми се пръсне сърцето!

- Ссст! Да мълчите! Жено, изпъди децата и котката и иди да заключиш

пътната врата.

- Андрейчо, синко, ще ни изкараш умовете бе! Защо не кажеш какво се е

случило? - подема тъщата.

- Боже, този човек нещо му стана - добави завърналата се разпъхтяна съпруга.

- Работата е много сериозна. Внимание! Всички тук в тая къща трябва да

онемеете, чухте ли? Трябва дума от устата ви да не излиза и да се

закълнете пред мене, че и след смъртта си няма да обаждате никому.

Разбрано ли е? Ха сега, закълнете се!

- А бе да се закълнем бе, Андрейчо, защо да се не закълнем, нали сме си

свои, нали доброто си мислим един другиму. Мамо, прекръсти се ма! На,

ето, и аз се кръстя и се заклевам! Казвай сега де!

- Намерих - прошепна тихо бай Андрея, като се сниши. - Пари, пари

намерих, много пари, разбрахте ли? - И като бръкна в джеба си, извади и

хвърли на пода една голяма връзка с банкноти.

- Майчицеее, ще се побъркам! Божичко, късмет!... Андрейчо бе, Андрюшка

бе, ами как стана тази работа, къде ги намери?

- Ами не те ли видя някой бе, мъжленцето ми... Боже, радост, майко, и

над нашата къща слънце огря най-после. И рокля вече ще имам, и син

костюм, и обувки, и "Коти" пудра, и за ондулация ще останат... Леле, ще

си умра от радост!

- Сега вече и на мене ще има ново манто - обади се старата,- нали, Минке?

- Ти чакай, не бързай! Манто пък, не друго, а манто! Да видим какво ще

остане, че тогава. Стой настрана сега. Тъща си, трябва да си знаеш

мястото. Ей тъй, всякога се бъркате, щяло и нещяло, затова ви мразят

мъжете и ви пишат по вестниците постоянно.

- Че лошо ли рекох ма, Минке, ти поне знаеш, че е оръфано по ръкавите и