Шарл Перо е френски писател от втората половина на XVII век. Той е един от първите в европейката литература, които обръщат погледа си към народното творчество.

Роден е през 1628 година в буржоазно чиновническо семейство. Получава юридическо образование и заема висша кралска служба.

През втората половина на XVII век във френската литература се разгаря спор за преимуществото на съвременните писатели пред писателите от древността. Важна роля в този спор играе Шарл Перо, като противник на жанровата и тематична ограниченост на класицизма.

През 1671 година Шарл Перо е избран за член на френската академия на науките.

През 1687 година чете полемичната поемаВекът на Людовик Велики. Чрез него той призовава другите писатели да отразяват в произведенията си съвременния живот и нрави. Съветва ги да черпят сюжет и образи от народното творчество и обкръжаващата действителност. Шарл Перо допринася за приближаването на литературата към реалистичното изображение на действителността и ускорява създаването на литературата на просвещението.

Той е един от най пламенните противници на класицизма и със своите естетически възгледи става носител на рационализма, на прогреса.

Чрез народното творчество Шарл Перо открива богати сюжети и образи за създаване на нови художествени произведения.

В доказателство на своята теория сам се обръща към фолклора,като събира редица приказки и ги обработва.Те излизат за първи път през 1697 година под заглавие Приказки за моята майка или Истории и приказки от старото време с морални наставления. В този сборник в началото влизат осем приказки,сред които Червената шапчица,Котаракът в чизми, Палечко, Пепеляшка. В следващи издания добавя още две приказки и една повест.

С преработването на народни приказки Шарл Перо иска да покаже как фолклорът може да се използва като източник за създаване на самобитна съвременна литература. Народното творчество привлича с живия си и изразителен народен език, тънък хумор, богато идейно съдържание. Той подбира ония приказки, в които няма реакционност и суеверие, където доброто възтържествува над злото, остроумието на народа над глупостта на аристокрацията.