Чудомир

Шареното колче

От ранни зори е закръстосвал Голо бърдо Щърбакът. Мери го, размерва го и

на план го снима. Изпратил го инженерът да допълни нещо и някакви

поправки да направи, наредил го, напътил го, дал му за фигурант Миля

Котето, натоварил жалоните, взел отвес, призма, ролетки и

клюс-клюс-клюс... довлякоха се с една нищо и никаква клюсалка късно по

мрачина в селото. Добре, че свариха отворена още Хаджидончовата кръчма,

та преспаха на голите дъски, а то кой знае къде щяха да коват клинци

цяла нощ на открито. Да речеш, гостоприемни са инак голобърдчани, знаят

да посрещнат и изпратят, ама зависи кой е и защо е. На държавна служба

ли е гостът, с инструменти ли е, със стражар ли е, ако ще да е пратен от

правителството да свали слънцето от небето и да им го забучи на кол

всред селото да им свети денонощно, ще се правят, че не го виждат, ще го

отминават и няма да го здрависат даже.

На сутринта, като се разщъкаха из село Щърбакът и Мильо Котето, като

вирнаха шарените колчета, ще мине край тях някой селянин, ще ги

заобиколи като вол налбантница, па като поотмине, ще процеди през зъби:

- Пак градски кучета! Пак изедници дошли! Пак някоя пакост ще отмерят на

селото!

Или жена ще присоса, натоварена с цедилка, да речем, ще ги изгледа

изниско и ще измърмори през нос: "Помози Бог", па ще допълни в шепата си:

- Да ви помогне живи да не замръкнете в село дано, кога сте се допилели

невикани и неканени просяци! Кой знае коя къща ще изгорите и кой дом ще

разплачете.

Кметският наместник, запасен фелдфебел, и той също се не вести никакъв -

да се обади поне.

Като съобщи дядо Лулчо разсилният, че са пристигнали, забоботил като из

бъчва:

- Писарушки пършиви от инжелерството. Известни ми са. Единият беше писар

в щаба на четвърта дружина през войната. Младшия. Долен чин! Гарга! Не

искам да ги зная!

И си останал у тях да притяга кочината.

Кръстосал надлъж и нашир селото Щърбакът, гърбутил се с теодолита,

държал му Мильо отвесно колчето, търсили полигонови точки, операционни

линии, прокарвали, писали, чертали, пладне дошло, минало и телците

повлекли за паша, изгладнели и изжаднели и двамата, а от общинската

власт никой не се явява.

Пратил Щърбакът Миля до канцеларията - да помоли разсилния да им купи

малко хляб и сирене поне да похапнат; ходил той, върнал се - общината

заключена, няма ни разсилен, ни дявол.

- Аз ще ги науча - рекъл Щърбакът. - Събери, Мильо, инструментите и

тръгвай след мене!

Като се приготвили, попитали едно дете за къщата на кмета. Нали е стар

планоснимач Щърбакът, без да чука, без да вика, намъкнал се право в