Чудомир

Шарени

Вятър работа е туй, дето го разправяте, че в малкия провинциален град

сме се знаели и познавали до косъм. Колко зъба сме имали за пломбиране,

ни било известно, колко се клатят и на кого му расте мъдрец. И

кръщелните дати сме си знаели, коя кога щяла да ражда и кой поп какво

вино пиел, да речем. Всъщност това, може да се каже, е заблуждение,

измислица.

Който си знае, знае си и тук, и в столицата повече, отколкото трябва,

ама има случаи тъкмо обратни. Да вземем за пример младшия пеши стражар

Наньо Тиганев. Той нищичко не знае, макар че е длъжен да следи и се

интересува от новините и произшествията в града, защото службата му е

такава.

От година и половина дежури пред кабинета на околийския управител и дето

има една дума, новините му маршируват под носа, а той знае само да тупне

с крак, да дигне ръка до козирката и да рапортува.

По цял ден седи до вратата на кабинета или мирно, или с отпуснат крак,

отваря, затваря, докладва кой и за какво иска да влезе при управителя и

повече нищо. Кои са, защо идват, кой ги праща и как по-нататък ще се

развият нещата - не ще и да знае.

Ако пък си вземе отпуска, от сутрин до вечер по долни дрехи и бос се

щъка из двора, поправя изкривени керемиди, мести курника ту тук, ту там,

подкастря дръвчета, скубе трева, приказва си с кучето и с хора се не събра.

Пък и на служба, когато на пост са го поставяли, да речем, пред банката,

на площада, по домовете са го пращали за туй, за онуй, събрания даже е

разтурвал и леви елементи е потупвал, но то е, защото службата го е

изисквала и началството тъй наредило, а да го питаш познава ли двадесет

души от града, не може ти отговори.

А пък жените хич ги и не поглежда даже. Хич не им обръща внимание.

Никак. Освен тъща си, двете съседки, жена си и първата си годеница, дето

го върна, че му бил крив носът, никоя не познава, нито го интересува.

- Жена ли е, вика, бягай настрана от нея. Аз, вика, си имам едно

чудовище от тая порода в къщи и то ми стига и престига. Не искам да зная

и да виждам чуждите чуми, вика. Женска вяра ли е - късай, та хвърляй.

Тя, жената, вика, от дявола три дена по-рано е родена - не ми трябва ни

медът й, ни жилото.

Един ден Наньо Тиганев почукал пак, влязъл в кабинета на управителя,

тропнал с токовете тъй енергично, че ушите му потреперали, и израпортувал:

- Господин управител, рекъл, позволете да доложа: няколко женски искат

да влязат при вас.

Околийският свалил очилата, попремигал и измърморил:

- Че как тъй женски! Не можеш ли да определиш по-точно дами ли са,

госпожи ли са, или тъй просто женоря?