Още от самото си начало политическата антропология е изправена пред оспорване, което е толкова съществено значене за съществуването на политическата философия, че я поставя в опасност, дотолкова, че R. Polin, например, доказва необходимостта и потребността да и бъде представена съвременна дефиниция и защита. Политическата философия се идентифицира с философията на държавата и не се съобразява с данните, които произтичат от анализа на примитивните общества. Модерните антрополози противопоставят научния характер на политическите философии, валидността на своите резултати на недоказаните изводи на теоретиците.

Етнографската информация, основана на преките проучвания, разкрива голямо разнообразие от елементарни политически форми; независимо дали става дума за американския континент, или за африканския континент. Това разнообразие от класификации и типологии поставя преди всичко предварителния проблем за откриването и определянето на сферата на политическото. В това отношение се противопоставят два лагера: от една страна максималистите, а от друга минималистите. Първият лагер чиито референции са стари и все още уважавани, би могъл да носи като надслов твърдението на Боланд: няма общество без управление. Още Аристотел в своето съчинение Политика разглежда човека като политическо същество по природа и идентифицира държавата като социална общност, която обхваща всички останали общности и като ги надхвърля по своята мощност, в крайна сметка може да съществува сама по себе си. Продължението на този начин на тълкуване води до идентифициране на политическата тоталност с цялото общество.

Минималистите имат негативно или двусмислено отношение към факта, че се приписва управление на всички примитивни общества. Сред