СЕВЕРОИЗТОЧЕН ПРИДУНАВСКИ РЕГИОН

Оформянето на територията на Североизточния придунавски регион се извършва под въздействието на благоприятното му географско положение и взаимното допълване на различните му части в демографско, природно и стопанско отношение. За стабилността на междуселищните връзки в региона допринася дългогодишното съществуване в сегашните им граници на административните области Русе, Силистра, Разград и Търговище, макар и под наименованието области.

.Географско положение, граници и териториален обхват.

Североизточният придунавски регион има територия с площ 10827,5км² или 9,8% от територията на България. Той обхваща части от ясно обособени природни области в Североизточна България - Лудогорието, Добруджа, крайдунавските низини, Дунавската равнина, Предбалкана и Стара планина. Това разнообразие допринася за взаимното допълване в природно и стопанско отношение на отделните му части, което е благоприятен фактор за цялостното му развитие. През територията му преминават важни за страната транспортни трасета /ж.п. линиите Русе-В.Търново-Кърджали-Подкова, Русе-Каспичан-Варна, Самуил-Силистра и шосейните пътища Плевен-Русе, В.Търново-Русе, Русе-Силистра/. В Русе се намира единственият мост на река Дунав в българо-румънския участък на реката, който свързва България със страните в Централна и Западна Европа. През последните 4 години функционира и фериботна връзка между Русе и Гюргево за товарни автомобили. Излазът на Дунав определя до голяма степен гравитацията на региона към тази естествена граница. Всичко това определя благоприятното транспортно-географско положение на територията му. Същевременно политико-географското му положение през последните 10 години претърпява значителни промени с разпадането на Варшавския договор и войните в Югославия. Във връзка с възможностите на реката за транспорт и като водоизточник, по крайбрежието й са концентрирани едни от най-големите промишлени предприятия в региона /в Русе и Силистра/.

Източната граница на региона със Североизточния приморски регион е условна, тъй като тя не е ясно очертана в природно отношение и по отношение на междуселищните връзки. Тази граница обаче не е пречка за транспортните връзки между двата региона и това влияе благоприятно върху стопанските им връзки.