Джек Лондон

Северна одисея

I

Плазовете пееха несекващата си плачевна песен, съпроводена от скърцането на

хамутите и дрънкането на звънчетата на водачите, но хората и кучетата бяха

уморени и не издаваха ни звук. Пъртината беше засипана с прясно навалял сняг, а

те идваха отдалече и шейните, претоварени със станали на камък късове замръзнало

еленско месо, се впиваха неотстъпчиво в неутъпкания път и дърпаха назад

кажи-речи с човешка упоритост. Мръкваше, но тази вечер нямаше да спират на стан.

В неподвижния въздух тихо валеше сняг не на парцали, а на мънички, нежни като

дантела кристали скреж. Беше

много топло - само двадесет и три градуса под нулата - и хората бяха доволни.

Майърс и Бетълс бяха вдигнали наушниците си, а Мейлмют Кид дори си беше свалил

ръкавиците.

Кучетата бяха капнали още рано следобед, но сега започнаха да проявяват нови

сили. Сред по-впечатлителните се долавяше известно неспокойство - те се дразнеха

от задържащите ги тегличи, някак нерешително ускоряваха хода си, душеха въздуха,

наостряха уши. Ядосваха се на по-флегматичните си събратя и току ги хапеха хитро

отзад, за да ги накарат да побързат. Смъмрени по този начин, мързеливците също

се заразяваха и засилваха общата възбуда. Най-после водачът на първата шейна

рязко заскимтя от радост, приведе се по-ниско до снега и силно напъна хамута.

Другите направиха същото. Задните каиши се събраха, тегличите се опънаха,

шейните се устремиха напред, а хората се вкопчиха в управляващите пръти и с

всички сили зачестиха крачките си, за да не попадат под плазовете. Умората на

деня се стопи и те заподвикваха ободрително на впряговете. Кучетата им

отговаряха с весел лай. Те се носеха през сгъстяващия се мрак във вихрен галоп.

-Джи! Джи! - провикваха се един подир друг мъжете, когато шейните им остро

извиваха от главната пъртина, наклонили се на един плаз като подгонени от вятъра

платноходки. Последваха стотина ярда надпрепускване до сведещото прозорче от

пергаментова хартия, което говореше за домашната обстановка в хижата, за

бумтящата юконска печка и за вдигащите пара канчета с чай. Но в тяхната хижа

имаше пришълци. Шестдесетина ескимоски кучета предизвикателно се разлаяха,