СЕТИВНИ ОРГАНИ

Дразненията от околната външна и вътрешна среда се в ъзприемат от организма с помощта на специално обособени за тази цел органи, наречени сетивни органи или анализатори.

Развитието на сетивните органи е тясно свързано с постепенното развитие на организмите и приспособяването им към условията на околната среда. Сетивността е действителната и непосредствената връзка на съзнанието с околната среда" (Ленин).

Както знаем, едно от основните свойства на живата протоплазма е дразнимостта и способността й да реагира на дразненията. При най-простите едноклетъчни организми дразненията от околната среда са били възприемани от цялата повърхност на клетката. В процеса на еволюцията на различни етапи от развитието на организмите от покривния епител се обособяват специализирани клетки, които се свързват с нервната система, групират се на определени места и образуват най-простите сетивни органи. Постепенно в тях настъпва специализация, при която едни от клетките се специализират да приемат химични дразнения, други механични и т. н. Специализацията на сетивните органи се извършва главно във връзка и под влиянието на усложняващата се нервна система и особено на главния мозък.

Дразненията, приложени към различните части на организма, се възприемат от крайните окончания на сетивните нервни влакна и група специализирани клетки, наречени рецептори.

В рецепторите различните дразнения (химични, механични, светлинни, топлинни и др.) се трансформират в нервни импулси, които по аферентните нервни влакна се предават до кората на главния мозък, където се превръщат в едно или друго усещане и се осъзнават.

Този апарат за възприемане, провеждане и превръщане на дразненията в усещане Павлов е нарекъл анализатор. Всеки анализатор е съставен от три части:

1) рецептор, който възприема и трансформира дразненията в нервен импулс;

2) проводник (аферентни влакна) на нервното възбуждане и

3) корова част, където нервното възбуждане се превръща в усещане.