Серафим

/ план за анализ/

1. Увод:

Серафим" е разказ, емблематичен не само за цикъла Женско сърце, но и за Йовковото творчество изобщо. Чрез героя на тази творба писателят заявява своя еталон за нравствено извисена личност, отдадена на добротворството.С отказа си от материалното Серафим надмогва тленното и достига най- високата награда - пълна свобода на духа и висше блаженство.Разказът следва типичния Йовков стилистичен модел и поетика.

2. Аргументация

а/ Композиция- композицията е съвсем проста. Започва се с широка експозиция, въвеждаща героите. Следва праволинейно развитие на случката , чрез която се разкриват характерите. Случка в истинския смисъл на думата няма- всичко, което става, е извън сцената, за него само се съэбщава.

б/ Герои: Обобщеността на образите и на сюжетната линия в разказа стигат простотата на библейска притча.

- Серафим е абсолютно свободен. Той е въведен от самото начало като чудноват човек , нито селянин, нито гражданин". Въпреки че той се отбива по тези места почти всяка година, кафеджията Еню отпърво не може да го познае: ... и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Описанието се плъзга по външността на героя, като той продължава да бъде непознатият":Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия.

- Серафим идва като съвършения странник не носи белезите на определена социална среда; въпреки фактическата си познатост той не може да бъде разпознат. Това разфокусиране" засяга и отделни детайли на образа. За палтото, което ще стане сюжетен акцент на разказа, е казано: едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше оръфано, разнищено,навред продупчено, навред кърпено. В тази неопределеност ясно личат знаците на 6едността, но не те са важни. Изобщо в хода на целия разказ Йовков някак естествено измества вниманието встрани от социалното. Неговият Серафим наистина е много беден. Но не това е същественото за разказа - бедността само още повече откроява мотива за голямата способност за добротворство, само подчертава призванието на героя да дарява. Така Серафим е преди всичко щастлив и хармоничен в себе си, а не беден. Той не е нито селянин, нито гражданин, той е Серафим - чудноватият човек със странно ангелско име. У него се преплитат смешното и възвишеното; некрасивото и изключителното. Той никак не е идеализиран. По-скоро е реалистичен герой.