ЙОРДАН ЙОВКОВ - СЕРАФИМ

(анализ)

Проявленията на добротата и щедрост в човешкия живот и милосърдието към нуждаещите се даряват тиха радост от единението с всичко съществуващо. В материалния свят на хората, отразен в разказа Серафим на Йордан Йовков, милостта и състраданието намират изява чрез образа на главния герой, който успява да помага на Енъо да открие у себе си потулените пластове на душата, изпълнени с обич и добросърдечност,да тръгне по пътя на самопознанието, който ще му разкрие неподозирани страни на човешката същност. Първото определение, с което Серафим е въведен в текста, е чудноват. Странностите му в облеклото в развитието на повествованието ще се повтарят на различни смислови нива необичайното в поведението, мисленето и чувстването ще провокира недоумение, ще оттласне процес на преосмисляне, на саморазкритие и себеизява, който ще промени Енъо. Името характеризира личността, отделя я от множеството, но в началото на повествованието е назован само Енъо, а странният непознат е представен само с описание на външността, той е просто един човек с необикновен вид.

Серафим идва в селото ненадейно, така, както не е известно, така, както не е известно нито времето на явяването на ангелите. И пристигането му не предизвиква шумно оживление, защото хората не го очакват, нито пък той е в състояние да промени с нещо ежедневието им, тъй като не притежава пари, власт и влияние. Когато се материализират във видимия свят, ангелите вестяват, че ще се случи чудо. Събитията в разказа поясняват, че идването на Серафим в селото е знак на чудото на неочакваната среща с действителните проявления на милосърдието и състраданието, което изживява Енъо. Същевременно пояснението, че: Всяка година, а понякога през година и през две, той се явява по тия места по Гергьовден или по Димитровден..., става разбираемо в контекста на случващото се . Серафим е готов да припомни на хората позабравените морални ценности, но те не са готови да го разберат и да се променят. Трябва да се случи нещо по различно, за да може да се оттласне процесът на преображението. Идвайки в селото, Серафим отива на площада, средоточие на човешките пътища,публично място. Този, който няма при кого да отиде, отива при всички. Известно е вниманието, с което Йовков се е отнасял към детайлите в своите произведения. Освен подбора на името на героя Серафим, названието на висш чин в ангелската йерархия, загатващо на скромността на скромния човек, и цветът на излинялото, овехтялото и покрито с кръпки палто син, отвеждат асоциативно мисълта към небесните селения.