Всеизвестна е критическата истина,че ако Е.Пелин представя живота такъв,какъвто е,то Й.Йовков го изобразява такъв,какъвто трябва да бъде.Мечтаната хармония се осмисля като битиен критерий,а героите му обитават пълноценно в света на доброто и красивото.Те прекрачват границата между действително и реално и поради това са определени като другосветци-хора от друг свят,по-съвърщен и по-добър.

След художествените текстове,в които Йовков търси измеренията на човечността,е разказът серафим.В него е разгърнат мотивът за добротворчеството,за милосърдието,което извисява човека. Чрез образа на героя Серафим е внушена идеята за голямата душа на малкия човек,за духовното богатство на крайния бедняк,дошъл сред нас грешниците,за да ни учи на доброта.

Героят на Йовков с име на ангел от висш чин,е птичка божия,слязла на земята,за да учудва,да провокира възторж и да дава отговори относно земното ни битие.Той е нестандартен,различен от другите.През погледа на Еню Серафим е таласъм,плашило,изпаднал германец.Такъв е и през погледа на автора-странна фигура,откъснат от другите хора,без корени,без ярка идентичност, произход ,местоживеене ,професия. Героят е понесъл цялото си имуществосъс себе си,посред лято той е навлякъл дълго зимно палто.Това палто,цялото в кръпки,с изгубен първоначален цвят,е видимият образ на Серафимовата душа-минала през страдания,ранявана,с белези...Той прави добро така,както диша-без да го планира,без да се колебае и без да се възгордява.За него добротворчеството е начин на живот.

Скитник,без постаянно местопребиваване,нито гражданин,нито селянин,той е някак странно откъснат от света.Едновременно с това е здраво свързан с хората,някои от които дори не познава.Еню и Серафим са коренно различни,с различна ценностна ориентация.Богатият Еню се държи като