Септември израз на ужаса от погрома и кипежа на идеала.

Поемата Септември на Г. Милев отразява кризата на човечеството за национална идентичност. Тя е неразривно свързана и предопределена от епохата на 20-те години, епоха на крупни исторически събития с изключителни последствия, както върху българския, така и върху европейския литературен процес. Революционният подем, който обхваща масите, налага необходимостта от ново изкуство, което гледа към живота и света и дава отзвук на големите социални проблеми на века.

В основата на поемата стои идеята за бунта. Бунтът в поемата Септември получава своите социално философски и езикови измерения. Очертан е национално пространствения мащаб на бунта. Посочени са български градове, среща се фигурата на реално историческо лице поп Андрей. В поемата присъстват и образи от митологията (Агамемнон, Хекуба, Ахил). Чрез бунта онеправдания човек изразява стремежа си. Началната част на поемата очертава, че корените на бунта лежат дълбоко в историята. След това се разгръща темата за погрома, а финалната част очертава разгрома като очертава и перспективата на световното бъдеще снемане на небесния рай на земята. Септемврийското въстание се превръща в символ на борбата между установения безправен ред и непокорната човешка воля към справедлив свят. Централният обект на тази поема е народът, неговото величие и страдание. Бунтът е квалифициран като мъртвородено дело; като акт, лишен от право на живот, защото е действие, рушащо устойчивия световен ред.

Още в началните стихове на поемата поетът откроява позитивната си позиция с епитетите пурпурен и величав, с които оценява гнева. Изгражда монументален образ на бунта на робите, изреждайки съществителни, които доказват социалния характер на събитието, местата, в които се експлоатира човешкия труд. Наред с тях поетът натрупва и много епитети, които постепенно изграждат огрубелия, даже физически деформиран, образ на тълпите, издигнали глас на протест: уродливи/ сакати/ космати/ черни/ боси. Физическият и духовният образ на въстаналите доказва антихуманното устройство на обществото, незаслужено ограбвало труда на робите и осакатявало духовния им живот. Поетът ги вижда като отприщено стадо от слепи животни, но градираните финални стихове на първа песен неудържими/ страхотни/ велики/ НАРОД! изразяват поетичното вълнение на поета, който утвърждава тяхното право на протест и дава израз на вярата си в тържеството на техните идеали.

Красотата на мечтите им по един посъвършен свят е внушен чрез алегоричната образност на стиховете слънчогледите погледнаха слънцето и слънчогледите паднаха в прах. Гео Милев маркира двете линии в творбата си линията на революционен оптимизъм и трагизма на покрусените надежди. В молитвеното обръщение към Бога в трета песен по-обстойно са мотивирани идеалите на бунтуващите се. Те влизат в битката, убедени, че глас народен, глас божи. Вярват че Бог е справедлив и ще подкрепи свещеното дело на грубите черни ръце. Целта е конкретизирана там цъфти Ханаан от правдата обетован. Мечтата за един справедливо устроен живот е изразена чрез библейския мит за обетованата земя Ханаан, за която копнеят евреите. Монументалният образ на разбунтувалите се авторът създава и с мащабни количествени определения хиляди вери, хиляди воли, хиляди - (маса) - народ. Така тази условно определена първа част на поемата дава изключително силен израз на авторовото вълнение, на положителните му оценки, на смелата гражданска позиция, с които защитава правото на борба и се солидаризира с идеята за необходимостта от промени в социалния и духовния живот на обществото.