Трагизъм и оптимизъм в "Септември"

увод: "С" е творба за възхода и падението на чвешкия род, порива и крушението на духа, за оптимизма и трагизма. в историята.

Нощ/Ден: Първата смислотворяща ос в структурата на поемата е движението от нощ към ден. Нощта в "С" е едновременно конкретна и символична. В съзнанието на читателя нощта се свързва асоциативно с черния цвят на смъртата, с десетте трупа,с погрома и поражението на въстанието. С доближаване до финала на творбата движението е към утрото,към светлия ден.

Долу/Горе: Друга вътрешна опозиция в творбата на Г.М. е долу-горе.Тя е свързана с кръстосването на хоризонталата и вертикалата на художественото пространство в поемата.

Историята в "Септември"

В худ. свят на поемата "С" се преплитат два пласта.Историческия пласт е конкретно-събитиен.Чрез него поетът представя въстанниците и врага, хода на бунта и погрома,топосите,които обхваща бунта.Явлението е представено в неговите национални измерения.Вторият пласт се гради в контекста на човешките универсали.Чрез фантастично-алегоричния си характер,Г.М. ,изразява своята концепция за свободата и робството.Този пласт се гради чрез поредица от образи-символи: нощта,слънчогледите,смъртта,есента.

Сравнение с Ботев- Идеята за борбена саможертва,за несломимата сила, и порив към несправедливост е заложена и в ботевото творчество("На прощ."). Борбата придобива сакрални значения и гласът на народае "Глас Божи". Въпреки цялата болка и кървавата действителност на страната, вярата и надеждата все още са живи, красивото народно бленуване все пак не е изгубено, то дава сили за движение напред,за неистовата борба и безотказност.

Образа на поп Андерй

Поп Андрей е единствения индивидуализиран образ в поемата,което подчертава значимостта на делото му.Той става изразител на духовното просветление и на преоценката на общоприетите норми,превърнали се в реакционни и антихуманни.Той обобщава в поведението и изявата си образа на човека бунтар,носител на нова етичност и философия.

Художествената лексика,използвана при характеристиката на поп Андрей съдърва дълбоко символични значения.Сравнението "като луд" въвежда мотива за лудостта.Още в средновековието лудият е бил този,който остава неразбран и който нарушава нормите в общността, в която живее. Изпращането на гранатата в църквата, където е проповядвал смирение и любов към ближнияе дело,на пръв поглед будещо недоумение. Свидетел на братоубийствата, на жестокостта,проявени от човека,той достига до нови прозрения за религията и догмите,които тя проповядва,за Бога и за великата му любов към смъртните.Името на героя също е значещо -Андрей ( храбър,мъжествен)

Величието и трагизма на поп Андрей напомнят на Ботевия герой - Хаджи Димитър.И двамата са неумолими, хладнокръвни на прага на смъртта, но неговата смърт не е така опоетизирана,както смъртта на Х.Д.Смъртта му е жестока,шокираща,ужасяваща.

Поп Андрей се противопоставя на църквата като институция, а не се отрича от вярата си "на гърдите Христовия кръст". Според църквата самоубийството е грях,но той сам слага въжето на шията си, за да докаже саможертвената готовност на народа да промени света.

Поп Андрей умира без да погледне към небето, към Бога "поглед към Балканите впит",където Балканът е символ на родното пространство,той е мястото,където умират героите.В неговата смърт може да се преоткрие Христовото разпятие - саможертва в името на спасението,в името на човешката любов и справедливостта.Това не е смърт забрава, а смъртта безсмъртие на героя.