Септември

След края на Първата световна война романтичната идеология на символизма безвъзвратно отмира. Изострянето на социалните противоречия, настъпилата криза в ценностната система на обществото, душевният потрес у човека налагат необходимостта от нов тип поетика. Максималната изразителност на словото, което не отразява, а съпреживява, намира своята изява в творчеството на Гео Милев.

Възприел идеята на Мировата душа, повлиян от естетическите търсения на немския експресионизъм, видял едва 19 годишен света като пияно карнавално шествие, поетът1 наречен от Емил Верхарн целият пламенност, издига призива за оварваряване на езика, взривява устойчиви представи за битието и създава фрагментарно асоциативна визия на света.

Гео Милев е човекът, който с нестандартните си идеи, с всичките си изживени и преодолени вътрешни противоречия и най-вече със собствените си творчески изяви открива нови хоризонти пред българската литература и култура по това време. Той предизвиква поврат във всяка област, в която разгръща своите сили и възможности поезия, критика, театър, преводи, живопис и публицистика, надхвърля тясно националните си измерения и успешно ги приобщава към новаторските търсения на следвоенната европейска култура.

Върхово постижение в поезията на Гео Мелив е поемата Септември. Добила съдбовно значение за своя автор, тя най-пълно разкрива естетическата и човешката позиция на поета, съчетал в себе си по неповторим начин Ботевия бунтарски дух и Пенчо-Славейковата идея за мисионерска предопределеност на твореца.

Поемата увековечава протеста срещу насилието и посегателството спрямо човешкия живот, срещу нарушаването на елементарното право на избор и протест. Макар, че е свързана с конкретно историческо събитие, поемата изразява философски обобщената представа на Гео Милев за величието и трагизма на един от най-драматичните моменти в българската история Септемврийското въстание. В художественият свят на творбата се преплитат два пласта: конкретно събитийният, почти документален и философско алегоричният. Първият представя образите на въстаниците и врага, хода и погрома на бунта, а вторият обхваща символите (нощта, сланцето, слънчогледите, митологичните и библейските образи), които разширяват художественото въздействие на творбата и я поставят в контекста на човешките универсалии. Поемата се отличава с ударно темпо, експресия на ритъма с гигантски синтактични конструкции, в които се долавя динамиката на движението и силата на множеството. Зад деформирания и огрубен образ се разкрива волята му и стремежа да промени своя живот. В съответствие с Геа-Милевите експресионистични виждания натрупването на отрицателни характеристики не води до принизяване на човешката маса, а напротив до извисяването й в НАРОД. В порива да пренареди света да реабилитира човешкото се изразява величието на бунта. Според Гео Милев варварството ще покори, ще облагороди цивилизацията, създала механизмите на насилие и потисничеството на свободния дух. Но бунтът е белязан от знака на трагизма, който е резултат от невъзможността да се установи комуникация между