13. Сензорната ориентация в учебната дейност

Като специфична характеристика на учебната дейност, психологическата ориентация се осъществява като идеални действия на различни равнища.

Първото и изходно равнище, на което се осъществява психическата ориентация на учебната дейност в педагогическата психология е известно като сензорно равнище на ориентацията. Терминологично наименованието на това равнище на ориентацията произлиза от английски sense усещане. В психологията с този термин се означава сетивност.

От гледна точка на познанието сензорната ориентация се отнася до сетивното познаване на индивида. В която и да е дейност е присъща сензорна ориентация, но познавателната активност на обучавания човек сетивната ориентация има изходно значение. Това не е просто съвпадение, доколкото учебната дейност е някаква дейност, а е една особено съществена страна на учебната дейност. Фактът, че сензорната ориентация е страна на сетивното познание, показва, че психологически се осъществява от два психични процеса усещане и възприятие.

Усещанията са психично отражение на субекта за свойствата или качествата на отделните предмети и явления.

Възприятията са психично отражения на субекта за цялостните предмети и явления заобикалящата действителност.

Следователно сензорната ориентация е една стана от познавателната активност на човека, която осигурява ориентиране на субекта както в отделните свойства и качества така и в цялостните предмети и явления. В тези си измерения сензорната ориентация е еднакво присъща както на човек така и на висшите животни. В животинския свят т.е. в света на висшите животни сензорната ориентация е вместена само в тяхната единствена биологична дейност и е насочена само към предметите и явленията от природната действителност. Сензорната ориентация на човек още от първите дни на раждането си и през целия му живот е социално детерминирана по отношение на предметите и явленията.

Природната действителност е една и съща за висшите животни и човека, но тя като цяло е социално детерминирана от две обстоятелства език като оръдие за общуване, и от социалния тип общуване между хората.

Особеното в социалната детерминираност на човешката сензорната ориентация идва най напред от факта, че човека предметитем явленията итуациите са означени посредством думите (буквите) на езика. Всеки акт на сетивно опознаване на даден предмет, за човека вече е обвързан и с думи.

На тази основа освен общото за висшите животни и човека биологично значение на предметите и действията , за човека те вече придобиват и социален смисъл. Всъщност това което отличава човешката сензорната ориентация идва от думите на езика или от обвързването на думата с конкретния предмет.

Всеки сетивен акт усещане или възприятие за човека има и адекватен езиков еквивалент. Това именно прави човешката сензорната ориентация и по отношение на предметите и явленията природната действителност. Още по ясно е изразена тази детерминация в сетивното познание на човека за обществената дейност. Само за човек благодарение на езика и на социалното общуване, предметите и явленията за него са носители и на значения. Това не изменя сетивния характер на сензорната ориентация. Обвързването на думата с конкретния предмет и явление открива за човек и значението на този предмет за него. Като психичен феномен сензорната ориентация се отличава с