СЕННИКОЦВЕТНИ РАСТЕНИЯ

Сем. Сенникоцветни обединява около 3000 вида, групирани в около 300 рода. Най-голямо видово разнообразие има в умерените и субтропичните пояси на Сев. полукълбо. В тропичния пояс се срещат главно в планините.

Сред сенникоцветните преобладават най-вече тревистите растения, като някои достигат значителни размери напр. един вид девисил от Камчатка е висок 4,5 m. В България най-едри тревисти сенникоцветни се срещат край планински реки и потоци (видове девисил и пищялка). Храстите и дървесните видове са рядкост и се срещат главно в Юж. Америка, Австралия и Африка. Височината им е не повече от 4 5 m. В африканските савани расте най-високото сенникоцветно - вид от род Самодивска трева.

Стъблото на тези растения има ясно обособени възли и междувъзлия, които при много видове са със силно разчленена петура; целите листни петури са рядкост (в България напр. само видове от род Урока). Цветовете са еднообразни, най-често в съцветие сложен сенник, но също така сенник, по-рядко главица (в България напр. дебрянка, ветрогон). Чашката често е силно редуцирана. Венчелистчетата са 5 и при много видове са извити навътре. Тичинките се редуват с венчелистчетата. Плодникът е с долен завръз. Повечето видове сенникоцветни след цъфтежа умират. Плодът е двойна семка (двузърновка). Семената са с хранителна тъкан, в която липсва скорбяла, а се отлагат масла и белтъци.