Христо Смирненски

Сенки

1

Не бяха цъфнали, не бяха още

те - белоснежните цветя

на любовта,

и дълги дни, и дълги нощи

очакваха да

мине тя.

Но дойде есен златодреха,

не мина тя, не дойде тя

и в самота

през скръбна привечер умреха

те - нецъфтелите цветя.

2

Порутен храм в забрава тежка тъне,

разбит кумир край гръмнат дъб,

стени обрасли в бурени и тръне,

наоколо пустош, пустош и сън е...

В душата скръб, пред поглед тъп

блуждай и гасне спомен скъп.

Уж ден, а мрак е непрогледен,

из него демон зъл цари

и съска там смехът му леден,

а аз вървя кат призрак бледен.

Отпред гори и канари,

отпред пътеки без зари...

Цветя посадих, а събрах коприва,

отърсих истини - навред лъжи;

любов разпръсвам - злоба ме облива,

запаля свещ - тъма ме пак обвива...

Глава тежи, душа тъжи -

душа ми кой ще освежи?...