Джек Лондон

Semperru-RU" style="margin-bottom: 0in; ">

Доктор Бигнел беше в изключително добро настроение.

Поради дребна случайност, незначително недоглеждане и нищо друго, човек, който

можеше да се спаси, умря предишната вечер. Макар и да беше само моряк, един от

безбройната сива тълпа, фелдшерът в болницата за спешни случаи беше като на

тръни цялата сутрин. Притеснението му не се дължеше на това, че човекът беше

умрял - той познаваше доктора твърде добре - бедата се криеше във факта, че

операцията бе направена толкова точно. Една от най-трудните в хирургията, тя е

била извършена колкото успешно, толкова изкусно и смело. След това всичко бе

зависело от лечението, сестрите и фелдшера. А човекът беше умрял. Нищо особено,

малко недоглеждане, и все пак достатъчно, за да си навлече професионалния гняв

на доктор Викнел и да разстрои работата на персонала и сестрите за следващите

двадесет и четири часа.

Но, както вече казахме, докторът беше в изключително добро настроение. Когато

фелдшерът, разтреперан от страх, му съобщи за неочакваната кончина на моряка, от

устните му не се отрони и звук за порицание; напротив, те бяха леко свити и от

тях тихичко се лееха живи тактове от джазова мелодия, които се прекъснаха само

от любезен въпрос за здравето на най-голямото дете на служителя. Фелдшерът,

сметнал за невъзможно лекарят да е схванал същността на случилото се, повтори

съобщението.

- Да, да - нетърпеливо каза доктор Викнел, - разбирам. Но какво става със Семпер

Идем? Готов ли е за изписване?

- Да. Сега му помагат да се облече - отговори фелдшерът и доволен, че в

пропитите с йод стени продължаваше да цари мир, се зае с обичайните си

задължения.

Оздравяването на Семпер Идем беше това, което тъй пълно компенсираше за доктор

Викнел загубата на моряка. Животът на хората не представляваше за него нищо

неприятно,

---

Semper Idemq Semper Fidelis - Винаги същият, винаги верен (лат.)

но неизбежни епизоди в професията, обаче медицинските случаи, о, медицинските

случаи бяха всичко! Хората, които го познаваха, бяха склонни да го обвиняват, че

бил касапин, ала колегите му бяха единодушни в убеждението, че никога още пред

операционната маса не се е изправял по-смел, и в същото време по-способен