СЕМИОТИКАТА ПО ВРЕМЕ НА ДРЕВНОГРЪЦКАТА

ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Александрос Ф. Лагопулос, Аристотелoв Университет - Солун

Още от своето зараждане, семиотиката се счита за област от науката, която изучава цивилизацията като цяло. Това определение е дадено още от Ferdinand De Saussure, основателят на семиотиката, заедно с Sharles Sanders Peirce, според когото можем да я разглеждаме като наука, която изучава живота на знаците на фона на обществения живот. Оттогава това определение за семиотиката заема господстващо място: от Руския формализъм през 10-те и 20-те години и пражкия лингвистичен кръжок от 20-те години до московската школа от 60-те и 70-те години и семиотиката на Умберто Еко от края на 60- те години.

В първото помагало по семиотика Elements de Semiologie на Roland Barthes от 1964 година, авторът се спира на разграничаването, което езиковедът Louis Hjelmslev прави между прякото значение на една дума или на едно нещо (denotation) и второто косвено значение (connotation). Това второ ниво на значението Barthes нарича идеология, термин, който съвпада с термина мироглед и съответства като цяло на духа на символизма.

Това е всъщност свързването на идеологията като израз на интелектуалната цивилизация с материалните предмети, между които са и архитектурата и градското пространство, които тя превръща в материална цивилизация. Същевременно, предметите функционират като метафора на абстрактни културни идеи. Формулирането на идеи и назоваването на предмети се постига в рамките на дадена комуникативна среда: един културен източник възпроизвежда и изпраща дадено послание, насочено към различни групи реципиенти (потребители).

Това ще бъде и общият семиотичен подход, който ще използвам по отношение на древногръцката цивилизация. Примерът с неолитното селище, открито в Гърция (става дума за Демини) съответства най пълно, що се отнася до класическия неолит (3900 3400 пр.Х.) на изказаното становище. Става въпрос за селище, което се състои от три двойки, крепостни стени. Естествено, няма данни за евентуално символично значение на този градоустройствен план, но можем да рискуваме да направим едно сравнение, въпреки огромния времеви и културен скок, който се предполага. Действително, Херодот споменава, че мидийската Екбатана от 7 век п.Х. е оградена от седем концентрични стени със стъпаловидна форма и различни цветове, всяка стена, съответстващи на седемте планети.

След 2000 година, п.Х., дворецът в Кносос е отъждествен с лабиринта, една много стара средиземноморска представа за света, спираловидна форма, която същевременно е свързана с някакъв танц. Троя, също така е била своего рода лабиринт и ако танцът като тайнствен ритуал може да обедини един град, някакъв друг вид танц може да го разруши. Точно това се е случило с Троя, когато троянците пренесли Троянския кон в своя град: Трифиодор сравнява движенията им с танца на птица.

Най напред ще се спра на митологичните текстове, които се споменават за създаването на първия град Тива, от микенски тип, на Кадмея, който вероятно се отъждествява с дворцовия комплекс от 15 век п.Х., открит в Тива. Според един от първите митове, мястото на новото селище било посочено на Кадм от една крава, в която се била превъплътила сестра му Европа и която е трябвало да бъде принесена в