Семиотичен смисъл и знакови системи в произведението Мечо Пух на Алън Милн

Аена Пламенова Драгова, фак.N: 36153

Мечо Пух рисува един интересен, вълшебен и колоритен свят. С изключение на Кристофър Робин за всички останали герои А. Милн взаимства животински персонажи. Като типични представители на гората- Мечо Пух, Прасчо, Заю, Ийори, Бухала, Кенга и бебето Ру носят характерните и специфични белези и характер за вида си, но същевременно в тях е изявено индивидуалното. В знаково отношение главната семиотична рамка е изградена на фона на един оригинален антагонизъм в значението на героите - детето Кристофър, което влиза в ролята родител, зрял индивид, и Мечо Пух и приятелите му с техните детски наивни постъпки и слабости, волност , желание за приключения и страх от опасности. Така, както те търсят защита и сигурност от Робин, всяко дете търси същото от своята майка, баща и семейство. Независимо, че ролята на героите е сменена, тази смислова рамка се редува с главната: противопоствянето на разказвача родител на разказвача дете Кристофър. Тези роли изграждат семиотичното ядро на творбата и границите на нейното поле с присъщите му съдържателни структури от посвещението в началото на приказката през всяко стихче до преименуването на Мечока и типизирането на всички животни, до песничките, римите и каламбурите.

Още във въведението са заложени универсалните кодове, които съдържат имената на главните герои- ..нещо космато, голямо и рошаво- Името на това мече е Мечо, което показва какво хубаво име е то за мечета. Смешното е само, че сега не си спомняме дали нашият Мечо е наречен първо Мечо, а после Пух, или първо Пух, а после Мечо., а относно момчето- ..умните отиват веднага и застават при най-любимото животно. Така и Кристофър Робин.. Писателят е построил традиционно вертикално-хоризонтално приказно пространство, за да положи в него героите си. Детето минава през врата, тъмен вход, изкачва се по стръмни стъпала, докато стигне до една специална клетка- клетката на мечето Едуард. С този ефект е подсилен радостно-триумфалния момент на първата описана среща на героите. Мечо Пух е достоен за Голямо Въведение, Пух е любимецът, за него няма шанс да се измъкне незабелязано. Ролята му на фаворит е подсилена с детската ревност на мъничкият Прасчо, който не е толкова достоен герой.

Семиотичната рамка на имената на героите е въведена в първа глава. Тя за тромавото мече Едуард- бум..бум..бум е обяснена напълно по