Джек Лондон

Семето на Маккой

Нагазил с металния си корпус дълбоко във водата под тежестта на пшеницата в

трюмовете си, "Пирене" се движеше едва-едва, така че човекът от малкото кану

можа по-лесно да се качи на борда. Когато погледът му се изравни с борда и той

вече виждаше палубата, стори му се, че различи лек, почти незабележим дим. Това

приличаше по-скоро на мираж, на някаква трептяща прозрачна завеса, която

изведнъж се разпростря пред очите му. За малко да вдигне ръка да я отмахне, но в

същия миг си помисли, че остарява вече и е време да поръча да му донесат очила

от Сан Франциско.

Като се прехвърли на борда, той погледна нагоре към високите мачти, после към

помпите. Те не работеха. На пръв поглед нищо лошо не бе се случило и човекът се

учуди защо корабът бе дал тревожен сигнал. Сети се за своите щастливи

островитяни и си рече: дано не е някаква болест. Навярно корабът бе привършил

водата и хранителните си припаси. Новодошлият се ръкува с капитана, чието изпито

лице и угрижен поглед недвусмислено говореха, че го е сполетяла беда, незнайно

каква. В същия миг усети лека, неопределена миризма. Напомняше миризмата на

прегорял хляб, но малко по-различна.

Човекът се огледа с любопитство наоколо. На няколко крачки от него един моряк с

изнурено лице калафатеше палубата. Както се бе загледал в моряка, видя изпод

ръцете му да се издига внезапно тънка струйка дим, която се изви и завъртя

нагоре и изчезна. Той вече бе стъпил на палубата. Усети, че под краката му пари

- топлината бързо проникваше през загрубялата кожа на босите му нозе. Сега

разбра какво нещастие бе сполетяло кораба. Веднага устреми поглед към предната

му част, откъдето целият екипаж - все моряци с изнурени лица - го гледаше с

нетърпеливо очакване. Погледът на влажните му кафяви очи мина над тях като

благословия, облекчи болката им, обгърна ги като плащ на велик покой.

- От колко време гори, капитане? - попита той с глас толкова нежен и спокоен, че

приличаше на гукаме на гълъб.

Отначало капитанът усети как покоят и блаженството на този глас проникват и в

него; после го завладя съзнанието за всичко, което бе изживял и все още

изживяваше и се почувствува засегнат. С какво право този дрипав бараба с

брезентни панталони и памучна риза внушава покой и блаженство - на него и на