Начало > Лекции > Правни системи на съвременността

Семейството на религиозно-традиционното право. Обща

характеристика.

СЕМЕЙСТВО НА РЕЛИГИОЗНО-ТРАДИЦИОННОТО ПРАВО

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА:

1. Същност.

Това е най-разнообразното, най-противоречивото като

тенденции, най-богатото като правни конструкции и

особености правно семейство. То обхваща всички

национални правни системи, които не можем да причислим

към континенталното правно семейство или към семейството

на общото право.

Общото между отделните национални правни системи,

попадащи в религиозно-традиционното правно семейство, е

върховенството на обичая като източник на правото.

Правният обичай представлява общо правило за поведение,

доказало своята целесъобразност и ефективност, чрез

многократното си прилагане от населението. Той не е

отражение на държавна воля, а на разбиранията на хората

за справедливост и морал. Правните норми, в които се

закрепват обичаите, се възприемат предимно като

справедливи предписания за решаване на споровете, чрез

които се установява поведение, съответстващо на

естествената хармония и природните закони. Основна грижа

на това правно семейство е възстановяване на статуквото,

а не установяване на социален строй.

Националните правни системи от религиозно- традиционното

правно семейство запазват своеобразния си и оригинален

характер въпреки рецепцията от западното право.

Основанията да се прилагат обичайноправните норми на

тези правни системи се коренят в етно- социалните и

културни традиции на обществата от мюсюлманското,

индуското, далекоизточното и африканското подсемейства.

Запазвайки обичайноправния си облик, тези религиозно-

традиционни правни системи привнасят разнообразие и

обогатяват световната юридическа история и теория.

Негови основни характерни черти са:

а) в него основен принцип на правото е преходът от

общото към частното, от абстрактното към конкретното, от