Семейно и наследствено право - ЮЗУ "Св. Неофит Рилски" - гр. Благоевград - 2003г.

Въпрос 1

Понятие и предмет на СП. Развитие на СП.

СП е система от правни норми, които уреждат отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.

Предметът на СП съвпада с предмета на СК, който съгласно чл. 1 от СК обхваща отношенията, основани на брак, родство и осиновяване, настойничество и попечителство.

Принципно, щом сме възприели пандектната система на ГП, можем да твърдим. че нормите на СП уреждат равнопоставени отношения Този въпрос, обаче, не е безспорен. Искам да ви обърна внимание на едно специфично становище, с което не съм съгласен, а именно, че СП трябва да се разглежда като самостоятелен правен отрасъл, отделил се от ГП. Това мнение на проф. Ненова не е общопризнато сред цивилистите. Проф. Ненова сочи три аргумента:

че семейните отношения били лични, не имуществени, те. те са уредени по начин, който и прави от личните отношения в семейството; че правилата на морала и обичаите важат за СП и в много случаи законът се задоволява само с препоръки като оставя регулирането на тези извънправни регулатори; че уредбата е кодифицирана в СК, което означава едно обособяване от останалото гражданско законодателство. Ако сега бъде приет един нов Граждански кодекс, в него не би трябвало да се включва раздел "Семейно право".

Контрааргументите на идеята за обособеност на СП са:

Ако се обърнем към предмета на ГП, ще видим, че то също има за предмет и неимуществени отношения, а не само имуществени Освен това, ние можем да подчертаем, че статутът на ФЛ от ОТГП. съпоставен с уредбата на семейните отношения в СП е еднакъв. Къде тогава да бъде уредбата на ФЛ - в СП или в ОТГП. Неслучайно СП и наследственото право са обединени в едно общо. Ясно се разграничават, но общо се изучават. Това е тока. защото правилата за наследяване са ясно зависими от семейните връзки. Защо да разкъсваме СП от НП и да оставим НП в ОТГП ? СП също урежда имуществени отношения

В съда при семейните спорове основна роля играят имуществените отношения.

Най-сериозният контрааргумент срещу този аргумент е в 1. на СК: "По въпросите, по които този кодекс не съдържа разпоредби, се прилагат съответно правилата на гражданските закони, ако това не противоречи на началата за уреждане на семейните отношения и на морала." Значи в момента нормите на ГП имат субсидарно приложение относно неуредените случаи. ГП също препраща към морала, справедливостта и добрите нрави.

Към която и да е система да се обърнем - пандектната или френската ще видим, че и в двете семейните отношения са уредени в гражданския кодекс. Така че, СП еднозначно можем да го определим като част от ГП.

Как законът е очертал семейните отношения? Най-напред законът е посочил няколко категории отношения, възникващи въз основа на един признак. Този признак е посочен в чл. 1 от СК и е ЮФ, от който могат да възникнат семейните отношения - бракът. Тук ще направим само едно уточнение въз основа на него възникват семейните отношения, но законът урежда неговото сключване и прекратяване.

Вторият вид семейни отношения са тези, основани на родството. Първите са отношенията между съпрузите. Трябва да подчертаем, че в основата на родствените връзки лежи произхода. Роднини е едно твърде разтегливо понятие. Ако търсим родословието си до девето коляно, току-виж сме открили родствена връзка с тук присъстващите. Това е излишно Родството има значение само до определена степен. Всъщност. СК по-подробно урежда отношенията между роднините по права линия и децата. Другите отношения са по-бегло уредени.

По права линия в закона връзките са значими при сключването на брак. В чл. 70 се споменава нещо за баба и дядо и толкоз -дотам връзките са значими. Колкото е абсурден (и забранен) брак между дядо и внучка, толкова фактически по-невъзможен е брак между прабаба и внук.