СЕЛСКОСТОПАНСКИ НАУКИ

Съвременното селскостопанско производство може успешно да се развива само върху строго научна основа. Селскостопански науки са агрономство, зооинженерство, ветеринарна медицина, някои инженерно-технически науки, икономика на селското стопанство.

Агрономството се зародило в дълбока древност. Хиляди години пр.н.е. човекът се занимавал със земеделие. Опитът на земеделците най-напред описвали древните географи и пътешественици, а по-късно се появили специални трактати по селско стопанство. За да се задоволят постоянно нарастващите нужди от хранителни продукти и от суровини за промишлеността, се развивало селското стопанство, а заедно с него се формирала агрономическата наука.

Агрономството първоначално обединява всички селскостопански знания. Днес е самостоятелна наука, по-точно комплекс от агрономически науки и практически начини за отглеждане на селскостопански растения. Агрономството включва: общо земеделие, агрохимия, агрофизика, растениевъдство, селекция, фитопатология, растителна защита, селскостопанска ентомология и мелиорация. Научното агрономство се основава на редица природни науки: биология, физиология на растенията, агрохимия, почвознание, селскостопанска метеорология, генетика, биохимия, биофизика и др.

Създадената система за сеитбообращения, изучаването на храненето и физиологията на растенията и съставът на почвата, разработените методи за създаване на нови сортове селскостопански растения, за машинна обработка на почвата и за торене водят до получаване на високи добиви от селскостопанските култури.

Зооинженерството е наука за развъждане, хранене, отглеждане и правилно използване на селскостопанските животни с цел от тях да се получи възможно най-голяма, висококачествена продукция при минимални разходи на труд, фураж и други средства. Заражда се също в древността във връзка с развитието на животновъдството.

Съвременното зооинженерство разработва най-икономична технология за производство и обобщава знанията по животновъдство. То широко използва точните науки и изчислителната техника, опира се на науки, които изучават биологичните особености на селскостопанските животни обща биология, хистология, биохимия, генетика и др. Със зооинженерството са тясно свързани ветеринарната медицина и организацията на селскостопанското производство.

Зооинженерството се дели на общо и специално (частно). Общото зооинженерство разработва основите за развъждане, хранене, отглеждане и използване на животните. Изучава и възможностите за механизация във фермите и животновъдните комплекси. Учените се стремят както да увеличат броя на селскостопанските животни и да подобрят качеството на получаваните породи, така и чрез племенна работа да повишат продуктивността от месо, мляко, яйца и вълна. За тази цел те разработват методи за нормирано хранене на основата на познаване нуждите на животните от хранителни вещества.

Специалното зооинженерство разработва технологията на животновъдството за конкретно селскостопанско производство (свиневъдство, овцевъдство, говедовъдство, птицевъдство, коневъдство и др.).

Още древните животновъди се занимавали с лекуване на животни. По-късно възникнала специална наука ветеринарна медицина. Съвременните й задачи освен лекуването на животните са да търси средства за борба срещу причинителите и преносителите на болести по тях, както и да разработва мерки за предпазването им. За целта се използват постиженията на медицината, физиката, химията и на други науки.