Забравена парола?
Начало на реферати

Селска участ (анализ)


Стихотворението “На нивата” в един от многобройните трудови делници ,обобщава трагизма на народното битие.Лирическият герой-селянинът-в изповедна форма разкрива своята нерадостна социална участ:

"Недей дочаква и зори,

върви ори, ори., ори..."

Яворов типизира лирическия герой в образа на орач и разгръща живота му в рамките на един трудов ден.В първите четири стиха противопоставянето "съдба-отношение към съдбата" придобива допълнителна яркост и отчетливост.Истината за трагичната съдба на селянина е синтезирана ,в два стиха.В тях повторената повелителна форма "ори" и обобщаващите думи /"весден" ,"все"/ внушават представата за безкрайна продължителност на действието във времето ,за неговата убийствена монотонност и безперспективност.Като припев в трите части звучат стиховете във формата на проклятие ,произнесено с горчива болка:”Като няма прокопсия ,плюл съм в тая орисия! ”.Физическото и психологическото състояние на героя разкрива тревожно напрежение ,грижа и безпокойство.Работният ден ,започнал още през нощта ,не носи радост на трудовия човек ,затова гняв и мъка душат гърдите му.Цялата си неволя селякът излива в затрогващата ожесточеност спрямо най-близките си същества-животните помощници:”Дий ,краста ,дий! “.На фона на прекрасна картина с битови елементи ,наситена с национален колорит по-силно се усеща досадата и разяждащата болка ,тежкото физическо състояние на орача:"И гледаш ,слушаш ,не знам досадно ,защо ти стане: их ,опустяло!".Прекият изблик и оценка на чувството отстъпва място на описание ,което опредметява изкуството чрез физическото състояние и усещането.

Коравата земя ,материалната нищета ,робското социално положение приповтарят безкрайно ,в тъжен кръговрат ,който извиква отчаяния протест:”Така си мреш...”.След нечовешките терзания благородни трудови усилия вместо утеха ,отмора и награда ,селякът е безсърдечно онеправдан и ограбен.Царският бирник не взема само “от голо риза ,дете от майка” ,а кръчмарят-лихвар предлага временна забрава и разтуха.Самоиронията “кратуна проста”поставя рязко морала на трудовия народ с/у този на неговите социални грабители.

Народно-разговорните думи и фразеологизми ,дръзкото прекрачване на поетическите канони по посока на езиковия натурализъм /в кулминацията и финала на стихотворението/ разкриват социалният патос и демократизъм на творбата.Редом с народно-разговорната лексика ,ритъмът на стиха се превръща в средство за индивидуализация и за постигане на една нова експресия.Чрез нея се осмисля усилната и напрегната работа ,смазващия характер на труда ,изпитанието на човешките сили и воля ,мъчителната борба с природата и земята ,недоимъкът и бедността ,социалната принуда и безпомощност.Цялостният строй на творбата разкрива огрубяването на човешката душевност ,натрупаното озлобление към живота ,възприемането на труда като дълг и бреме ,умъртвяването на способността за радост ,социалният страх и безпомощността ,примирението и отчаянието.И при Яворов ,и при Елин Пелин произведенията не разказват ,а са вик на сърцето ,което изтръгва всичко:”и вдъхновението ,и възторга ,и любовта ,и радостта заедно с покрусата и преклонението пред тъжната жертвеност на труда".

Животът е непрекьсната борба за оцеляване ,изпитание на жизнени ,трудови и духовни сили-вечна мъка и страдание.Те са вечна и неизменна характеристика в битовата и социалната участ на човека. Смислово ,емоционално и композиционно ,по темата “Градушка” е стегната в железния пръстен на обречеността.В нея сред описанието на селските злочестини е градушката/"а то-градушка ни удари”/-с ужасяващи последици.Бавното и многосъюзно напластяване ,на "една ,че две...”/акумулация/ изразява мъчителната протяжност и страшната безкрайност встраданието на селяните.Изкрена и неподправена е селяшката изповед.Селяните са потиснати и обречени.По смисъл ,тон и строеж последните четири стиха на първата част са начало на безкраен низ от страдания.Човешката трагедия е предизвикана от обезсмислянето на труда и от унищожаването на неговите плодове.Изход от обреченоста като че няма.Много характерното за стила на народната песен съчетание "труд се труди"осъществява сближаване със селската душевност на основата на пространственото виждане.В композицията на творбата изразът “и на земята огън праща” е твърде застрашителен.В съчетание със стиха “жълтей сърдито” той носи спотаено в себе си предзнаменование за беда.

Селска участ (анализ) facebook image
Публикувано от: Мариела Иванова


Човекът и градът, светлината и мракът в поезията на Христо Смирненски 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.