СЕЛЯНИНЪТ И НЕГОВАТА УЧАСТ
В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН

Кобур за пищова >>>

Верен на възрожденските традиции в националната ни литература, на критериите на народа за оценка на света и човека, Елин Пелин подчинява цялото си творчество на проблемите на епохата и нравствените измерения на социалните противоречия и конфликти, разкрива техния резонанс върху духовния мир на българина, анализира негативизма на явленията, довели до необратими промени в българското село. Тези промени бележат съдбовно и трайно участта на народа, довеждат нейното измерение до трагизъм. Духовно сроден и предан на своя селски произход Елин Пелин разкрива чрез идейния и образен свят на творбите си вярно и с документална точност новите отношения и нравственост на зараждащите се обществено- икономически отношения и тяхното пагубно въздействие върху патриархалния свят на българина. Художественото майсторство на твореца е подчинено на активната му гражданска позиция, намерила най-ярко присъствие в критико-реалистичното изображение на българското село в разказите му. Критиката в оценките и реализмът в пресътворените образи разкрива дълбоката и жизнеутвърждаваща връзка между творец и народ. Затова и Елин Пелин застава открито и ясно на страната на селската сиромашия, изявява се като демократ и реалист, който рисува картини от селския живот в цялото им многообразие: с мъките, със страданията, невежеството и суеверията, с грубостта на нравите и богатството на селската душа.
Колосалните промени, които настъпват в началото на века в българското село раждат нови социални типове и взаимоотношения, променят съдбата на българския селянин. В художественото изображение на Елин Пелин българското село е разделено на бедни и богати, характеризира се с дълбоки социални противоречия. Българският селянин е безправен, а силата и властта са в ръцете на малцинството, което се разпорежда със съдбата на селото. Държавата е тази, която обира и ограбва селския труженик. Съдията-изпълнител в "Андрешко", бирникът в "На оня свят", управниците в "Прошение на жителите на село Неволя до дядо Господа", чорбаджиите в "Престъпление" и "Закъснялата нива" са само част от безмилостните експлоататори на селския труд. Макар и трудолюбиви, вечно живеещи с проблемите на селото и труда, селяните са безмилостно ограбвани от държавните институции. Техният труд, надежди и радости са ограбвани от богатите, за да се превърне селянинът в беззащитно и безименно същество, което безропотно да стои и изпълнява повелите на богатите и окичени с власт управници. Ограбван от всички, лишен от всякаква помощ, българинът е оставен сам на себе си, отнета му е едничката възможност да се радва на плодовете на своя труд. Затова той е принуден с мъка да обработва земята, защото знае, че тя не е негова, а и дори да е собствена, то плодовете от неговия труд ще бъдат ограбени. Лишен от земята, от радостта на труда на българския селянин не му остава нищо друго, освен да се отдаде на пиянство или с радост да чака смъртта да го избави от бремето на този жесток свят. Селянинът ясно осъзнава своята съдба да бъде вечно роб на тази земя, затова простодушният дядо Матейко ще определи ясно не само къде е мястото на селянина, но и горчиво ще определи неговата съдба: "Нас са на писали в черния тефтер още щом сме се родили. "Затова и Андрешко от едноименния разказ ще оправдае пиянството на своите съселяни, защото добре знае, че по този начин те заглушават мъката си и безропотно понасят ударите на съдбата. Липсата на земя, тежестта на непосилния селски труд карат българския селянин да напуска своите села и да търси препитание в града, тази крепост на новия морал и нравственост. Но откъснал се от първокорена, често той губи почва под краката си, поддава се на изкушението, морално и нравствено деградира. Случаят в "Лудата" е само изказана от името на обикновената селска жена констатация, че този свят е несправедливо устроен. Но селяните в разказите на Елин Пелин не са само неми и бездушни свидетели на променящата се съдба в българското село. Те са носители на едно ново социално чувство, с ясно съзнание за мястото, което им е определено и винаги, когато имат възможност, търсят простите човешки истини и правди. Затова жената от разказа "Закъснялата нива" не отива в общината и оправдава постъпката на своя съпруг. Тя ясно осъзнава, че виновен за нейната съдба е безочливият богаташ, който от позициите на социалното си положение посяга дори на честта и достойнството на селяка. Осъзнали, че в този свят няма място за бедни и онеправдани, героите на Елин Пелин сами търсят и се борят за своята правда, сами защитават съдбата си. Така Липо от разказа "Престъпление" убива виновника за трагичната съдба на своето семейство - кметския син. Селяните от разказа "Прошение на селяните от село Неволя" се саморазправят с кмета - обирник, а Андрешко изоставя съдията в блатото, за да помогне на своя съселянин. Водени от чувството си за справедливост, селяните в разказите на Елин Пелин защитават своите ценности, търсят своето място в новия свят на обществено-икономически взаимоотношения, но никога не се примиряват със съдбата си. Те са от този тип оптимисти, които винаги държат здраво юздите на живота.
Рисувайки мрачните и тъжни картини на българското село от началото на века, Елин Пелин не само извежда на преден план един нов герой - българския селянин, но и пълнокръвно рисува участта на тази огромна част от населението, която с болка и страдание понася навлизането на новите обществено-икономически отношения. Реалист и хуманист, писателят с любов и болка пресъздава картини на селска нищета, с ясното съзнание, че българският селянин не заслужава такава участ.